Ели Видева - Светлина

Големите любови не умират,
дори когато ги зазижда битието.
Душите си като зрънца събират
в най-тъмните пролуки – там, където
на чувствата първичната галактика
е разпростряла бездни и въртопи,
в които ние, дръзки като кактуси,
показваме бодли и крием вопъл.
Големите любови оцеляват
напук на ясното съзнание за края.
Прашинките, които в нас остават,
са светлина от бъдеща омая.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Большие любови не умирают
Даже вмурованные в застенки бытия
Души их по зёрнышку собирают
Чувства, переживания жития
Как повелось в первичной галактике
И распространились бездны и водовороты
В которых и мы дерзкие как кактусы
Выбрасываем иглы и прячем вопль.
Большие любови уцелевают
Вопреки ясному осознанию конца
Пыль которую они в нас оставляют
Светлое будущее от творца.