Быть. Владимир Никишин 2

Как волны бросают океан на золотой песок
Так, ветер осенний шепчет над листвой..
и я.. слышу тебя.

Как пух камыша прикасается к солнцу,
а ручьи, вытекают с под камня..
так, я чувствую тебя..

Как облака оставляют ночь без звёзд,
а небо остаётся рядом..
так, мне не хватает тебя..

Как корабль сбившийся с курса,
ищет родной берег, на краю горизонта..
так я хочу найти тебя..

И как взмах крыла, в твоём сердце..
будет всегда биться..
я хочу, быть с тобой.

ДА БЪДА
Превод: Радко Стоянов

Тъй както океанът хвърля си вълните на брега,
така и пролетният вятър шепне в младите листа…
и аз..те слушам теб…

Тъй както пух камъшов слънцето докосва,
а ручеи под камъните си текат…
така и аз те чувствам теб…

Тъй както облакът нощта оставя без звезди
и пак небето редом си стои…
така и аз не те достигам теб…

Тъй както корабът, изгубил своя курс,
преследва роден бряг до хоризонта…
така и аз желая да намеря теб…

И както махът на криле в сърцето ти
ще бие вечно…
и аз желая да съм вечно с теб…