Аркадий Белкин Военврач Надежда
Военврач Надежда
Аркадий Белкин
Памяти военврача Надежды Розенфельд,
погибшей при освобождении Болгарии.
Поля войны - как ноющая рана.
Поля войны - свидетели немые.
Здесь похоронен военврач второго ранга -
Простая девушка из городка Немиров.
От берегов многострадальной Волги
И до отрогов древнего Пирина
Был путь у медсанбата долгим,
А так дойти хотелось до Берлина.
Был окружен врагами медсанбат,
Но вовремя поспела помощь.
Немало полегло тогда солдат -
Луна была кровавой в эту полночь.
И на земле Болгарии всегда
На строгих обелисках гордо
Горит пятиконечная звезда -
Как память благодарного народа.
Военният лекар Надежда
превод: Красимир Тенев
В памет на военния лекар Надежда Розенфелд,
загинала за освобождението на България.
Полета бойни – незарасла рана.
Полета бойни – сцена мълчалива.
Девойка-лекар тука втори ранг е
погребана, от малък град – Немиров.
На Волга от брега многострадален
до хълмовете древни на Пирина
вървеше батальонът санитарен,
направо към Берлин, ала не стигна.
Врагът бе хванал в обръч лазарета,
но помощта дойде навреме тъкмо.
Загинаха немалко тук момчета –
луната тази нощ от кръв помръкна.
И днес гори в земята на България
звездата петолъчна, свети гордо
за вечна благодарност, не догаря –
тя живата е памет на народа.
Информация о V, VI и VII Международн. Конкурсахhttp://www.stihi.ru/2012/04/02/9544
Аркадий Белкин
Памяти военврача Надежды Розенфельд,
погибшей при освобождении Болгарии.
Поля войны - как ноющая рана.
Поля войны - свидетели немые.
Здесь похоронен военврач второго ранга -
Простая девушка из городка Немиров.
От берегов многострадальной Волги
И до отрогов древнего Пирина
Был путь у медсанбата долгим,
А так дойти хотелось до Берлина.
Был окружен врагами медсанбат,
Но вовремя поспела помощь.
Немало полегло тогда солдат -
Луна была кровавой в эту полночь.
И на земле Болгарии всегда
На строгих обелисках гордо
Горит пятиконечная звезда -
Как память благодарного народа.
Военният лекар Надежда
превод: Красимир Тенев
В памет на военния лекар Надежда Розенфелд,
загинала за освобождението на България.
Полета бойни – незарасла рана.
Полета бойни – сцена мълчалива.
Девойка-лекар тука втори ранг е
погребана, от малък град – Немиров.
На Волга от брега многострадален
до хълмовете древни на Пирина
вървеше батальонът санитарен,
направо към Берлин, ала не стигна.
Врагът бе хванал в обръч лазарета,
но помощта дойде навреме тъкмо.
Загинаха немалко тук момчета –
луната тази нощ от кръв помръкна.
И днес гори в земята на България
звездата петолъчна, свети гордо
за вечна благодарност, не догаря –
тя живата е памет на народа.
Информация о V, VI и VII Международн. Конкурсахhttp://www.stihi.ru/2012/04/02/9544
Метки: