Александр Жаров Грустные ивы Тъжни върби
?ГРУСТНЫЕ ИВЫ”
Александр Алексеевич Жаров (1904-1984 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪЖНИ ВЪРБИ
Тъжни върби край разлятата площ,
плува луната до мост.
Пада над тихата граница нощ,
млад граничар е на пост.
В страшната нощ той е бдителен, пак
пази познатия свят.
Стъпки дочул, към средгорския мрак
вдига напред автомат.
Черните сенки в мъглата растат,
облак множи тъмнина...
Нейде взривява се първи снаряд –
вече започва война.
Трудно пред вражи атаки е сам
смелият войн след това.
Ето, потъва сред изгрева, там
честно полага глава.
Тъжни върби скланят езерен флаг,
стеле луната покой...
Шепне водата на сънния бряг
за всеотдаен герой.
Идва победата, тихите дни
връщат се в родния край.
В нощи спокойни заставата бди,
дружески огън сияй.
Ударения
ТЪЖНИ ВЪРБИ
Тъ́жни върби́ край разля́тата пло́шт,
плу́ва луна́та до мо́ст.
Па́да над ти́хата гра́ница но́шт,
мла́д гранича́р е на по́ст.
В стра́шната но́шт той е бди́телен, па́к
па́зи позна́тия свя́т.
Стъ́пки дочу́л, към средго́рския мра́к
вди́га напре́д автома́т.
Че́рните се́нки в мъгла́та раста́т,
о́блак множи́ тъмнина́...
Не́йде взривя́ва се пъ́рви снаря́д –
ве́че запо́чва война́.
Тру́дно пред вра́жи ата́ки е са́м
сме́лият во́йн след това́.
Е́то, потъ́ва сред и́згрева, та́м
че́стно пола́га глава́.
Тъ́жни върби́ скла́нят е́зерен фла́г,
сте́ле луна́та поко́й...
Ше́пне вода́та на съ́нния бря́г
за всеотда́ен геро́й.
И́два побе́дата, ти́хите дни́
връ́штат се в ро́дния кра́й.
В но́шти споко́йни заста́вата бди́,
дру́жески о́гън сия́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Жаров
ГРУСТНЫЕ ИВЫ
Грустные ивы склонились к пруду,
Месяц плывёт над водой.
Там, у границы, стоял на посту
Ночью боец молодой.
В грозную ночь он не спал, не дремал,
Землю родную стерёг.
В чаще лесной он шаги услыхал
И с автоматом залёг.
Чёрные тени в тумане росли,
Туча на небе темна...
Первый снаряд разорвался вдали –
Так начиналась война.
Трудно держаться бойцу одному,
Трудно атаку отбить.
Вот и пришлось на рассвете ему
Голову честно сложить.
Грустные ивы стоят у пруда,
Месяц глядит с вышины...
Сонному берегу шепчет вода
Имя героя страны.
Вместе с победой спокойные дни
В эти вернулись края.
Ночью на тихой заставе огни
Вновь зажигают друзья.
1957 г.
ТУЖЛИВII ВЕРБИ (частичный перевод с русского языка на украинский язык: Алексей Радзей)
Тужлив?? верби схилились у став,
? м?сяць пливе над водою.
Над тихим кордоном н?чний час настав,
юнак-прикордонник, час варти н?чно?.
В час гр?зно? ноч? очей не стуляв,
свою Батьк?вщину стер?г.
Враз вчув, н?би з темряви хтось наступав –
тут в?н з автоматом зал?г.
?з темряви к?лька т?ней чорних вийшло,
? чорн?? хмари пливли...
Тут першу набо? в?д ворог?в прийшлих –
криваву в?йну зачали.
---------------
Руският поет Александър Жаров (Александр Алексеевич Жаров) е роден на 31 март/13 април 1904 г. в с. Семьоновска, Московска област. Учи във факултета по обществени науки при Московския университет (от 1921 г.). От 1918 до 1925 г. е комсомолски активист в Можайск и в Москва, кореспондент е на сп. ?Краснофлотец”, съосновател е на обединението на комсомолските писатели ?Молодая гвардия” (1922 г.). Автор е на стихосбирките ?Слово о Поволжье” (1921 г.), ?Песня о Червонце” (1924 г.), ?Ледоход” (1925 г.), ?Гармонь” (1926 г.), ?Избранные стихи” (1926 г.), ?Весенний день” (1929 г.), ?Стихи о любви” (1929 г.), ?Великое состязание” (1930 г.), ?Сегодня” (1930 г.), ?Мне десять лет” (1931 г.), ?Стихи и поэмы” (в два тома, 1932 г.), ?Москва” (1933 г.), ?Осень-весна” (1933 г.), ?Избранные стихи” (1934 г.), ?Новая книга” (1935 г.), ?Мужество” (1936 г.), ?Родина радости” (1941 г.), ?На Чёрном море” (1942 г.), ?Избранное” (1946 г.), ?Лирика” (1947 г.), ?Славлю молодость” (1951 г.), ?Ходили мы походами” (1952 г.), ?Избранные произведения” (в два тома, 1954 г.), ?Стихи. Поэмы. Песни” (1957 г.), ?Знаменосцы юности” (1958 г.), ?Заветный камень” (1967 г.), ?Страна юности” (1968 г.), ?Стихотворения. Песни. Поэмы” (1973 г.) и др. По много от стиховете му се изпълняват популярни песни. Умира на 7 септември 1984 г. в Москва.
Александр Алексеевич Жаров (1904-1984 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪЖНИ ВЪРБИ
Тъжни върби край разлятата площ,
плува луната до мост.
Пада над тихата граница нощ,
млад граничар е на пост.
В страшната нощ той е бдителен, пак
пази познатия свят.
Стъпки дочул, към средгорския мрак
вдига напред автомат.
Черните сенки в мъглата растат,
облак множи тъмнина...
Нейде взривява се първи снаряд –
вече започва война.
Трудно пред вражи атаки е сам
смелият войн след това.
Ето, потъва сред изгрева, там
честно полага глава.
Тъжни върби скланят езерен флаг,
стеле луната покой...
Шепне водата на сънния бряг
за всеотдаен герой.
Идва победата, тихите дни
връщат се в родния край.
В нощи спокойни заставата бди,
дружески огън сияй.
Ударения
ТЪЖНИ ВЪРБИ
Тъ́жни върби́ край разля́тата пло́шт,
плу́ва луна́та до мо́ст.
Па́да над ти́хата гра́ница но́шт,
мла́д гранича́р е на по́ст.
В стра́шната но́шт той е бди́телен, па́к
па́зи позна́тия свя́т.
Стъ́пки дочу́л, към средго́рския мра́к
вди́га напре́д автома́т.
Че́рните се́нки в мъгла́та раста́т,
о́блак множи́ тъмнина́...
Не́йде взривя́ва се пъ́рви снаря́д –
ве́че запо́чва война́.
Тру́дно пред вра́жи ата́ки е са́м
сме́лият во́йн след това́.
Е́то, потъ́ва сред и́згрева, та́м
че́стно пола́га глава́.
Тъ́жни върби́ скла́нят е́зерен фла́г,
сте́ле луна́та поко́й...
Ше́пне вода́та на съ́нния бря́г
за всеотда́ен геро́й.
И́два побе́дата, ти́хите дни́
връ́штат се в ро́дния кра́й.
В но́шти споко́йни заста́вата бди́,
дру́жески о́гън сия́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Жаров
ГРУСТНЫЕ ИВЫ
Грустные ивы склонились к пруду,
Месяц плывёт над водой.
Там, у границы, стоял на посту
Ночью боец молодой.
В грозную ночь он не спал, не дремал,
Землю родную стерёг.
В чаще лесной он шаги услыхал
И с автоматом залёг.
Чёрные тени в тумане росли,
Туча на небе темна...
Первый снаряд разорвался вдали –
Так начиналась война.
Трудно держаться бойцу одному,
Трудно атаку отбить.
Вот и пришлось на рассвете ему
Голову честно сложить.
Грустные ивы стоят у пруда,
Месяц глядит с вышины...
Сонному берегу шепчет вода
Имя героя страны.
Вместе с победой спокойные дни
В эти вернулись края.
Ночью на тихой заставе огни
Вновь зажигают друзья.
1957 г.
ТУЖЛИВII ВЕРБИ (частичный перевод с русского языка на украинский язык: Алексей Радзей)
Тужлив?? верби схилились у став,
? м?сяць пливе над водою.
Над тихим кордоном н?чний час настав,
юнак-прикордонник, час варти н?чно?.
В час гр?зно? ноч? очей не стуляв,
свою Батьк?вщину стер?г.
Враз вчув, н?би з темряви хтось наступав –
тут в?н з автоматом зал?г.
?з темряви к?лька т?ней чорних вийшло,
? чорн?? хмари пливли...
Тут першу набо? в?д ворог?в прийшлих –
криваву в?йну зачали.
---------------
Руският поет Александър Жаров (Александр Алексеевич Жаров) е роден на 31 март/13 април 1904 г. в с. Семьоновска, Московска област. Учи във факултета по обществени науки при Московския университет (от 1921 г.). От 1918 до 1925 г. е комсомолски активист в Можайск и в Москва, кореспондент е на сп. ?Краснофлотец”, съосновател е на обединението на комсомолските писатели ?Молодая гвардия” (1922 г.). Автор е на стихосбирките ?Слово о Поволжье” (1921 г.), ?Песня о Червонце” (1924 г.), ?Ледоход” (1925 г.), ?Гармонь” (1926 г.), ?Избранные стихи” (1926 г.), ?Весенний день” (1929 г.), ?Стихи о любви” (1929 г.), ?Великое состязание” (1930 г.), ?Сегодня” (1930 г.), ?Мне десять лет” (1931 г.), ?Стихи и поэмы” (в два тома, 1932 г.), ?Москва” (1933 г.), ?Осень-весна” (1933 г.), ?Избранные стихи” (1934 г.), ?Новая книга” (1935 г.), ?Мужество” (1936 г.), ?Родина радости” (1941 г.), ?На Чёрном море” (1942 г.), ?Избранное” (1946 г.), ?Лирика” (1947 г.), ?Славлю молодость” (1951 г.), ?Ходили мы походами” (1952 г.), ?Избранные произведения” (в два тома, 1954 г.), ?Стихи. Поэмы. Песни” (1957 г.), ?Знаменосцы юности” (1958 г.), ?Заветный камень” (1967 г.), ?Страна юности” (1968 г.), ?Стихотворения. Песни. Поэмы” (1973 г.) и др. По много от стиховете му се изпълняват популярни песни. Умира на 7 септември 1984 г. в Москва.
Метки:
