Александр Гингер Из Имя
ИЗ ?ИМЯ”
Александр Самсонович Гингер (1897-1965 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФРАГМЕНТ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО ?ИМЕ”
Не е войник тоз, който другите убива,
но е войник тоз, който е от другите убит.
Ударения
ФРАГМЕНТ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО ?ИМЕ”
Не е́ войни́к тоз, ко́йто дру́гите уби́ва,
но е войни́к тоз, ко́йто е от дру́гите уби́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гингер
ИЗ ?ИМЯ”
Не солдат, кто других убивает,
но солдат, кто другими убит.
1940 г.
---------------
Руският поет Александър Гингер (Александр Самсонович Гингер) е роден на 5/17 октомври 1897 г. в Санкт Петербург. През 1919 г. емигрира във Франция. Съосновател е на парижкото литературно обединение ?Палата поэтов” (1921 г.), член на литературните групи и обединения ?Через”, ?Кочевье”, ?Круг”, ?Перекрёсток”, ?Гатарапак” и др., един от организаторите на Съюза на младите поети и писатели. През 1946 г. получава съветско поданство. Автор е на стихосбирките ?Свора верных” (1922 г.), ?Преданность” (1925 г.), ?Жалоба и торжество” (1939 г.), ?Весть” (1957 г.) и ?Сердце. Стихи. 1917-1964” (1965 г.). Умира на 28 август 1965 г. в Париж.
Александр Самсонович Гингер (1897-1965 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФРАГМЕНТ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО ?ИМЕ”
Не е войник тоз, който другите убива,
но е войник тоз, който е от другите убит.
Ударения
ФРАГМЕНТ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО ?ИМЕ”
Не е́ войни́к тоз, ко́йто дру́гите уби́ва,
но е войни́к тоз, ко́йто е от дру́гите уби́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гингер
ИЗ ?ИМЯ”
Не солдат, кто других убивает,
но солдат, кто другими убит.
1940 г.
---------------
Руският поет Александър Гингер (Александр Самсонович Гингер) е роден на 5/17 октомври 1897 г. в Санкт Петербург. През 1919 г. емигрира във Франция. Съосновател е на парижкото литературно обединение ?Палата поэтов” (1921 г.), член на литературните групи и обединения ?Через”, ?Кочевье”, ?Круг”, ?Перекрёсток”, ?Гатарапак” и др., един от организаторите на Съюза на младите поети и писатели. През 1946 г. получава съветско поданство. Автор е на стихосбирките ?Свора верных” (1922 г.), ?Преданность” (1925 г.), ?Жалоба и торжество” (1939 г.), ?Весть” (1957 г.) и ?Сердце. Стихи. 1917-1964” (1965 г.). Умира на 28 август 1965 г. в Париж.
Метки: