Радой Ралин. Венгерский городок

Венгерский городок

Путь был долог и труден:
в непроглядный туман
без увязших орудий
пеший брёл караван.

Тихо, медные трубы:
на пути городок–
вот где ночь отдохнуть бы,
подремать хоть часок!

Тёмной улки пеналом
мы протиснулись враз–
приняла как вандалов
площадь тесная нас,

где Христос из гранита
как солдат часовой,
чья душа не прибита–
бдит в тиши гробовой.

Шторы спущены. Люди
все как спят: ни души.
Общий сон беспробуден,
ворон хоть не кружит.

Ещё рано ложиться:
знать, чужие мы им...
Отступили фашисты–
отворите своим!

Перемёрзшая рота
молотит дочерна
кулаками в ворота,
матом– и тишина.

Городок незнакомый
нам с дороги не рад:
будь ты проклят, оскома!
Мы пеналом назад

в непролазную жижу,
в непроглядный туман...
Брёл без сна– еле вышел
на шоссе караван.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Унгарски градец

Беше пътят задръстен
от войска и коли.
Бяха паднали гъсти,
непрогледни мъгли.

И на път бе– да спреме
във градеца пред нас,
на крака да подремнем,
да починем за час.

Беше толкова черно
и напред, и назад.
Като в сън ни се мерна
стар и тесен площад.

С плътно спуснати щори
вече къщите спят.
Няма никакви хора,
пуст е градският път.

Заковали отрано
свойте пътни врата,
всичко живо, прибрано,
се е свило в нощта.

Всред площада бди само
като воин на пост
върху кръста от камък
изоставен Христос.

Ние бием вратите
с вкочанясал юмрук
и ругаем сърдити–
нито глас, нито звук.

Ще си тръгнем обратно
пак по градския път.
Непознатия град ний
ще намразим до смърт.

Беше паднала гъста
и студена мъгла.
Тъй вървяхме до късно
с вкочанели тела.

Радой Ралин