Дмитрий Веневитинов Жизнь Животът
?ЖИЗНЬ”
Дмитрий Владимирович Веневитинов (1805-1827 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ
Животът радва ни, о, как
започва: щедро слънце грее,
като в примамлив разказ благ
умът ни странен там лелее.
И плаши ни далечен вик,
но в този страх ври наслаждение:
той ведро е въображение
като вълшебно приключение
в среднощна повест за старик.
Но край с измамата игрива!
Привикваме с тоз дар велик.
След туй – задрямваме лениво,
след туй – омръзва ни навън:
загадка и развръзка, знаем,
са дълъг, стар и скучен звън –
позната приказка ридаят
за морен взор пред морен сън.
Ударения
ЖИВОТЪТ
ЖивОтът рАдва ни, о, кАк
запОчва: штЕдро слЪнце грЕе,
катО в примАмлив рАзказ блАг
умЪт ни стрАнен тАм лелЕе.
И плАши ни далЕчен вИк,
но в тОзи стрАх ври наслаждЕние:
той вЕдро е въображЕние
катО вълшЕбно приключЕние
в среднОштна пОвест за старИк.
Но крАй с измАмата игрИва!
ПривИкваме с тоз дАр велИк.
След тУй – задрЯмваме ленИво,
след тУй – омрЪзва ни навЪн:
загАдка и разврЪзка, знАем,
са дЪлъг, стАр и скУчен звЪн –
познАта прИказка ридАят
за мОрен взОр пред мОрен сЪн.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Веневитинов
ЖИЗНЬ
Сначала жизнь пленяет нас:
В ней все тепло, все сердце греет
И, как заманчивый рассказ,
Наш ум причудливый лелеет.
Кой-что страшит издалека, –
Но в этом страхе наслажденье:
Он веселит воображенье,
Как о волшебном приключенье
Ночная повесть старика.
Но кончится обман игривой!
Мы привыкаем к чудесам.
Потом – на все глядим лениво,
Потом – и жизнь постыла нам:
Ее загадка и развязка
Уже длинна, стара, скучна,
Как пересказанная сказка
Усталому пред часом сна.
---------------
Руският поет, писател, философ и преводач Дмитрий Веневитинов (Дмитрий Владимирович Веневитинов) е роден на 14/26 септември 1805 г. в Москва. Произхожда от старинен дворянски род, далечен родственик е на Александър Пушкин. Получава сериозно домашно образование с частни преподаватели по френски, немски, латински и гръцки език, класическа литература, живопис, музика и руска словесност. През 1922 г. постъпва в Московския университет, където изучава немска философия и романтична поезия; за една година взима всички изпити от университетския курс и през 1923 г. се дипломира. Работи в колегията за чуждестранни дела към Московския архив и в азиатския департамент към Министерството на външните работи. Основател е на тайната философска група ?Общество любомудрия”. Съосновател е на сп. ?Московский вестник”. Превежда поезия от Вергилий, Гьоте и др. Автор е на близо 50 романтични стихотворения, наситени с философски мотиви в духа на модерното за времето шелингианско творческо течение, и на литературно-критични и програмни статии. Известен е и като даровит художник, музикант и музикален критик. Умира на 15/27 март 1827 г. в Санкт Петербург. Посмъртно през 1829 г. излиза книгата му ?Сочинения Д. В. В.” с негови стихове, рисунки и музикални произведения. Пълни събрани съчинения с творчеството му излизат през 1862 г. и 1934 г.
Дмитрий Владимирович Веневитинов (1805-1827 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ
Животът радва ни, о, как
започва: щедро слънце грее,
като в примамлив разказ благ
умът ни странен там лелее.
И плаши ни далечен вик,
но в този страх ври наслаждение:
той ведро е въображение
като вълшебно приключение
в среднощна повест за старик.
Но край с измамата игрива!
Привикваме с тоз дар велик.
След туй – задрямваме лениво,
след туй – омръзва ни навън:
загадка и развръзка, знаем,
са дълъг, стар и скучен звън –
позната приказка ридаят
за морен взор пред морен сън.
Ударения
ЖИВОТЪТ
ЖивОтът рАдва ни, о, кАк
запОчва: штЕдро слЪнце грЕе,
катО в примАмлив рАзказ блАг
умЪт ни стрАнен тАм лелЕе.
И плАши ни далЕчен вИк,
но в тОзи стрАх ври наслаждЕние:
той вЕдро е въображЕние
катО вълшЕбно приключЕние
в среднОштна пОвест за старИк.
Но крАй с измАмата игрИва!
ПривИкваме с тоз дАр велИк.
След тУй – задрЯмваме ленИво,
след тУй – омрЪзва ни навЪн:
загАдка и разврЪзка, знАем,
са дЪлъг, стАр и скУчен звЪн –
познАта прИказка ридАят
за мОрен взОр пред мОрен сЪн.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Веневитинов
ЖИЗНЬ
Сначала жизнь пленяет нас:
В ней все тепло, все сердце греет
И, как заманчивый рассказ,
Наш ум причудливый лелеет.
Кой-что страшит издалека, –
Но в этом страхе наслажденье:
Он веселит воображенье,
Как о волшебном приключенье
Ночная повесть старика.
Но кончится обман игривой!
Мы привыкаем к чудесам.
Потом – на все глядим лениво,
Потом – и жизнь постыла нам:
Ее загадка и развязка
Уже длинна, стара, скучна,
Как пересказанная сказка
Усталому пред часом сна.
---------------
Руският поет, писател, философ и преводач Дмитрий Веневитинов (Дмитрий Владимирович Веневитинов) е роден на 14/26 септември 1805 г. в Москва. Произхожда от старинен дворянски род, далечен родственик е на Александър Пушкин. Получава сериозно домашно образование с частни преподаватели по френски, немски, латински и гръцки език, класическа литература, живопис, музика и руска словесност. През 1922 г. постъпва в Московския университет, където изучава немска философия и романтична поезия; за една година взима всички изпити от университетския курс и през 1923 г. се дипломира. Работи в колегията за чуждестранни дела към Московския архив и в азиатския департамент към Министерството на външните работи. Основател е на тайната философска група ?Общество любомудрия”. Съосновател е на сп. ?Московский вестник”. Превежда поезия от Вергилий, Гьоте и др. Автор е на близо 50 романтични стихотворения, наситени с философски мотиви в духа на модерното за времето шелингианско творческо течение, и на литературно-критични и програмни статии. Известен е и като даровит художник, музикант и музикален критик. Умира на 15/27 март 1827 г. в Санкт Петербург. Посмъртно през 1829 г. излиза книгата му ?Сочинения Д. В. В.” с негови стихове, рисунки и музикални произведения. Пълни събрани съчинения с творчеството му излизат през 1862 г. и 1934 г.
Метки:
