Паллада Богданова-Бельская Не я ли с необычным мне
?НЕ Я ЛИ С НЕОБЫЧНЫМ МНЕ СМИРЕНЬЕМ...”
Паллада/Палладия Олимповна Старынкевич/ Богданова-Бельская (1887-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ БЯХ ЛИ АЗ СМИРЕНА И ПОСЛУШНА
Не бях ли аз смирена и послушна,
безропотно към Вас ли не вървях?
Лъжите Ви с търпение изслушвах,
прислужница покорна ли не бях?
Не утолих ли плътската Ви жажда
със сетната си нежна чаша страст,
нима стаени ревности подклаждах,
без чужди погледи да срещам аз?
Но щом не Ви омайва моят дар
и обаянието ми престане,
то нека нарани с любовен чар
в сърцето ми смъртта Ви смъртна рана.
Ударения
НЕ БЯХ ЛИ АЗ СМИРЕНА И ПОСЛУШНА
Не бя́х ли а́з смире́на и послу́шна,
безро́потно към Ва́с ли не вървя́х?
Лъжи́те Ви с търпе́ние изслу́швах,
прислу́жница поко́рна ли не бя́х?
Не утоли́х ли плъ́тската Ви жа́жда
със се́тната си не́жна ча́ша стра́ст,
нима́ стае́ни ре́вности подкла́ждах,
без чу́жди по́гледи да сре́щам а́з?
Но што́м не Ви́ ома́йва мо́ят да́р
и обая́нието ми преста́не,
то не́ка нарани́ с любо́вен ча́р
в сърце́то ми смъртта́ Ви смъ́ртна ра́на.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Паллада Богданова-Бельская
НЕ Я ЛИ С НЕОБЫЧНЫМ МНЕ СМИРЕНЬЕМ...
Не я ли с необычным мне смиреньем,
Без ропота, с покорностью к вам шла?
Внимая вашей лжи, с таким терпеньем,
Не я ль служанкой вашею была?
Не я ли жажду вашу утолила
Последней чашею моих страстей,
И с затаенной ревностью следила,
Чтоб взгляд с моим не встретился ничей?
Но если вам уже не мил мой дар,
И если вас уж больше не дурманит
Искусство всех моих любовных чар,
Пусть ваша смерть мне насмерть сердце ранит.
1913 г.
---------------
Руската поетеса и актриса Палада Богданова-Белска (Паллада/Палладия Олимповна Старынкевич/ Богданова-Бельская) е родена на 1/13 януари 1887 г. във Варшава. От 1903 г. живее в Петербург. Завършва Бестужевските висши женски курсове и Театралното студио на режисьора Николай Евреинов (1911 г.). Участва в театрални спектакли, поддържа рубрика със съвети за красота в сп. ?Аргус”, стопанисва литературен салон, води динамичен и сложен живот на ?светска лъвица”, смятат я за ?демоничната жена на бохемски Петербург”. Някои от публикациите си подписва с фамилиите Богданова-Бельская, Дерюжинская, Берг и Гросс. Авторка е на стихосбирката ?Амулеты” (1915 г.). Умира на 19 юли 1968 г. в Ленинград.
Паллада/Палладия Олимповна Старынкевич/ Богданова-Бельская (1887-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ БЯХ ЛИ АЗ СМИРЕНА И ПОСЛУШНА
Не бях ли аз смирена и послушна,
безропотно към Вас ли не вървях?
Лъжите Ви с търпение изслушвах,
прислужница покорна ли не бях?
Не утолих ли плътската Ви жажда
със сетната си нежна чаша страст,
нима стаени ревности подклаждах,
без чужди погледи да срещам аз?
Но щом не Ви омайва моят дар
и обаянието ми престане,
то нека нарани с любовен чар
в сърцето ми смъртта Ви смъртна рана.
Ударения
НЕ БЯХ ЛИ АЗ СМИРЕНА И ПОСЛУШНА
Не бя́х ли а́з смире́на и послу́шна,
безро́потно към Ва́с ли не вървя́х?
Лъжи́те Ви с търпе́ние изслу́швах,
прислу́жница поко́рна ли не бя́х?
Не утоли́х ли плъ́тската Ви жа́жда
със се́тната си не́жна ча́ша стра́ст,
нима́ стае́ни ре́вности подкла́ждах,
без чу́жди по́гледи да сре́щам а́з?
Но што́м не Ви́ ома́йва мо́ят да́р
и обая́нието ми преста́не,
то не́ка нарани́ с любо́вен ча́р
в сърце́то ми смъртта́ Ви смъ́ртна ра́на.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Паллада Богданова-Бельская
НЕ Я ЛИ С НЕОБЫЧНЫМ МНЕ СМИРЕНЬЕМ...
Не я ли с необычным мне смиреньем,
Без ропота, с покорностью к вам шла?
Внимая вашей лжи, с таким терпеньем,
Не я ль служанкой вашею была?
Не я ли жажду вашу утолила
Последней чашею моих страстей,
И с затаенной ревностью следила,
Чтоб взгляд с моим не встретился ничей?
Но если вам уже не мил мой дар,
И если вас уж больше не дурманит
Искусство всех моих любовных чар,
Пусть ваша смерть мне насмерть сердце ранит.
1913 г.
---------------
Руската поетеса и актриса Палада Богданова-Белска (Паллада/Палладия Олимповна Старынкевич/ Богданова-Бельская) е родена на 1/13 януари 1887 г. във Варшава. От 1903 г. живее в Петербург. Завършва Бестужевските висши женски курсове и Театралното студио на режисьора Николай Евреинов (1911 г.). Участва в театрални спектакли, поддържа рубрика със съвети за красота в сп. ?Аргус”, стопанисва литературен салон, води динамичен и сложен живот на ?светска лъвица”, смятат я за ?демоничната жена на бохемски Петербург”. Някои от публикациите си подписва с фамилиите Богданова-Бельская, Дерюжинская, Берг и Гросс. Авторка е на стихосбирката ?Амулеты” (1915 г.). Умира на 19 юли 1968 г. в Ленинград.
Метки: