Максимилиан Волошин - Портрет

Максимилиан Волошин
Портрет

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПОРТРЕТ

Аз цял съм в бисерните акварели,
аз блед съм стълб на горското кокиче,
в елите съм аз леко спуснати дантели,
аз скреж съм във зори и дъно морско чисто.

Где теменуги и бледното злато
с удар на чука в зори са изляти,
гдето във църкви цари тишината,
пълна докрай на ели с аромата,

аз блясък съм в икона зад завеса димна,
аз шепот съм старинен, покрай мене минал,
аз струйки бели съм от вихъра последен,
аз бледният съм тон на бисер в акварела.

1903
Превод: 16.09.2015 г.

-------------------------------------------------
Аз цЯл съм в бИсерните акварЕли,
аз блЕд съм стЪлб на гОрското кокИче,
в елИте съм аз лЕко спУснати дантЕли,
аз скрЕж съм във зорИ и дЪно мОрско чИсто.

ГдЕ теменУги и блЕдното злАто
с Удар на чУка в зорИ са излЯти,
гдЕто във цЪркви царИ тишинАта,
пЪлна докрАй на елИ с аромАта,

аз блЯсък съм в икОна зад завЕса дИмна,
аз шЕпот съм старИнен, покрай мЕне мИнал,
аз стрУйки бЕли съм от вИхъра послЕден,
аз блЕдният съм тОн на бИсер в акварЕла.

--------------------------------------------------

ПОРТРЕТ

Я вся — тона жемчужной акварели,
Я бледный стебель ландыша лесного,
Я легкость стройная обвисшей мягкой ели,
Я изморозь зари, мерцанье дна морского.

Там, где фиалки и бледное золото
Скованы в зори ударами молота,
В старых церквах, где полет тишины
Полон сухим ароматом сосны, -

Я жидкий блеск икон в дрожащих струйках дыма,
Я шелест старины, скользящей мимо,
Я струйки белые угаснувшей метели,
Я бледные тона жемчужной акварели.

1903

Художник: А. Желонкин.