Диана Павлова переводы с болгарского

ТРИ ПЪТИ (Диана Павлова)

Три пъти тръгвах към света – три пъти.
Все по-далече стигах. И се връщах.
По пътя още – всичко беше фалш, себичност, лицемерие,
лъжа и празнословие.

След третото завръщане…

Три пъти срещах любовта – три пъти.
Все по-красива и изпълваща.
И три пъти си тръгна.

След третото сбогуване…

видях къде наистина съм стигнала
и колко път съм извървяла
във вярната посока.
Разбрах защо не съм могла
да продължавам да обичам.

От онзи миг не ходя, а летя,
от онзи миг съм влюбена завинаги.
От онзи миг – на моите повиквания
не друг, а нещо вътре в мен откликва…

ТРИЖДЫ (перевод П.Голубкова)
1 место на Четвертом Международном Конкурсе
в номинации "ЛЕБЕДИНАЯ ПЕСНЯ"

Я трижды в жизни умирала.
Не до конца. Я возвращалась.
В пути – и фальшь, и ложь видала,
И с лицемерием встречалась.

Три раза я любовь встречала.
И трижды, каждый раз, влюблялась.
Так счастлива была сначала.
И трижды с милым расставалась.

Я истинной любви искала.
Я столько лет за нею мчалась,
Но поняла: влюбиться - мало,
Важней, чтобы любовь осталась.

С тех пор я не хожу, летаю,
С тех пор в любовь я не играю.
Я назову любовь своей,
Если душа ответит ей…

НАГРАДА (Диана Павлова)

Днешната ти награда зависи от това
кой е на власт.
Истинската награда никога не зависи
от властта.
Днешното усърдие
е твоята награда.
Актът на творчеството
е несравним
с цялото възможно
признание.

НАГРАДА (вольный перевод П.Голубкова)
1 место на Четвертом Международном Конкурсе
в номинации "ПОЭТ И ГРАЖДАНИН"

Сиюминутная награда
зависит от усердья к власти.
Награде истинной не надо
ничьих властей участья.
Сиюминутное усердье –
невелика отрада,
Акт творчества поверьте –
важнейшая награда.

КОЛКО ДЪЛГО? (Диана Павлова)

Колко
радостта от външното
ще те държи?
Три дена, три минути –
не повече.
А изтекат ли, ще заглъхне.

Дори като лавина
да се струпат
хубави събития,
ще траят колко –
три години, три месеца –
не повече.

Дори на непристъпен връх
да се качиш,
какво ще има там –
три мига, три дихания –
не повече.
И пак копнеж по друго
ще се възцари в душата ти,
но друго вече няма –
на върха си.

Колко
ще те държи
на външното екстазът?
Екстазът,
нужен като кислород
на живия.


КАК ДОЛГО? (вольный перевод П.Голубкова)

Как долго бываешь
у счастья в плену ты?
Не долго - три дня лишь,
а то - три минуты.
А после – оно исчезает.

И, даже когда,
словно цепью единой,
Обрушится счастье
вдруг снежной лавиной,
Три месяца, год – всё растает.

Ты, даже на пик
неприступный поднявшись
И, лишь за три вздоха
уже надышавшись –
О пиках соседних мечтаешь.

Да, очень недолго экстаз
в нас живет,
Но необходим он нам,
как кислород.

ЩАСТЛИВИ ЛИ СТЕ, КОНЧЕТА? (Диана Павлова)

Щастливи ли сте, кончета, затворени
в ливадата зад дървена ограда,
с един стопанин, който всеки ден
ви носи камъни със сол
и пълни кофата с вода?

Една сърничка идва през нощта,
излиза тихомълком от гората,
провира се безгрижно под оградата
и ближе от солта и от водата...

СЧАСТЛИВЫ ЛИ КОНИ?.. (вольный перевод П.Голубкова в Третьем конкурсе)
1 место на Четвертом Международном Конкурсе
в номинации "В ЧЁМ МУДРОСТЬ ЖИЗНИ"

Счастливы ли те лихие кони
В тесном стойле, из-за запертых ворот?..
День за днем – ни скачек, ни погони…
Соль и воду им - хозяин подает…

Да одна приветливая серна
По ночам приходит в гости к ним,
И на всех, хватает там, наверно,
Соли и воды им – всем троим…

ХИЛЯДА ЛУНИ (Диана Павлова)

Над хилядите езера луната
една-единствена изгрява.
Едно е естеството на нещата,
но хиляди съзнания го отразяват.

ТЫСЯЧА ЛУН (перевод П.Голубкова)
1 место на Четвертом Международном Конкурсе
в номинации "В ЧЁМ МУДРОСТЬ ЖИЗНИ"

Из тысячи лунных озер
Одна этот мир освещает.
Один человеческий взор
Ум тысяч людей отражает.

* * * (Диана Павлова)

Ти си малък, но твоят стремеж те тегли нагоре.
Защо зад врати се заключваш и живееш затворен?
Ти не си океанът, звездата не си, ти, човеко,
но копнежът по тях е твойта безсмъртна пътека,
и всичко нетленно, което в копнежа се ражда,
и камък по камък, миг върху миг я съгражда.

*** (перевод П.Голубкова)
1 место на Четвертом Международном Конкурсе
в номинации "В ЧЁМ МУДРОСТЬ ЖИЗНИ"

Ты мал еще, но так стремишься подрасти.
Зачем уныло жизнь затворника вести?
Не океан ты, не звезда, ты человек,
Но хочешь след оставить на земле навек,
А вечно всё, что от желания рождается,
Камень за камнем, миг твой - в Вечность превращается.

* * * (Диана Павлова)

До съвършенство битието е уравновесено
между затишието и метежните стихии,
и между ден и нощ хармония е въдворена,
и в нея – най-нехармоничните от всичко – ние.

*** (перевод П.Голубкова)

Всё в мире сущем так уравновешено
Между затишьем и стихиями мятежными,
И между днем и ночью установлена гармония,
Не гармоничны - только мы: ты, он и я.


* * * (Диана Павлова)

От Теб идваме и към Теб отиваме.
И пътят е всичко и нищо.
Всичко – за да Те доближим.
И нищо – защото все не ни стига.

*** (вольный перевод П.Голубкова)


Путь от Тебя к Тебе мне дан моей судьбою.
Всё с ничего сумели в нем соединиться.
Всё – оттого, что где-то рядом я с тобою.
А ничего – что не могу остановиться.


* * * (Диана Павлова)

В умовете ни смътно
се оглежда Вселената.
Огледало умът е,
мислите – отражения.
И така от Единното
се роят световете…

Океанът е син
от цвета на небето.

*** (перевод П.Голубкова)

В сознание наше глядится Вселенная.
В уме нашем – мысли, ее отражение.
Стекаются мысли те со всего света
В простор океана небесного цвета…







РИСУНКИ ПО ВОДАТА (Диана Павлова)

На брега на реката,
в цветна леха
ангел живее.
Седи до водата
и с пръсти от светлина
рисува по нея.

Един ден
към дома си нагоре
ще отпътува душата.
А долу
ще останат следите й –
светлини по водата.

РИСУНОК НА ВОДЕ (вольный перевод П.Голубкова)

На речном берегу,
На цветочном лугу
Светлый ангел бытует.
Он сидит у воды,
Его чудо-персты
На воде той рисуют.

На горе в доме том
Расстаются с отцом,
Там его отпевают.
А на глади воды
Остаются следы –
Ангел их оставляет.