Помнишь ли

Йорданка Господинова(Болгария)

Помниш ли

Йорданка Господинова

Във нощи, разпокъсани от мислене
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци
реши ли, че в зора ще се превръща.

И се преражда с всяко пълнолуние
по-мъдро…Като страж, покрил Земята
Ти помниш ли все още тази блудница,
която твоя сън превърна в клада?!...

И ти се врече с всичките си лудости
да бъде мост от тебе до мечтите.
А в мигове, в които някак трудно
сълзите се стаяваха в очите

с една любов, по-нежна от докосване
и с шепа огън делника ти стопли…
И днес, във нощи тъжно омагьосани
тя още със звездите ти говори…

***

В ночи рассыпались от мыслей тайных
Звёзды, словно Угли, на моём пути...
Небеса взорвались криком дальним,
А потом заря вдали смогла взойти.

Возрождаясь в каждом полнолунии,
По-мудрому...Есть страж мой на Земле,
Ты помнишь ли ту странницу подлунную,
Когда мечта костром горит во мгле?!

И ты заложница всех своих глупостей-
Мост света до тебя и до мечты,
Мгновения волнующие , хрупкие,-
В глазах сияют слёзы красоты.

Любовь нежнее от прикосновения,
Нас в будний день согреет горстка звёзд...
Очарование ,ночей томление,
И даже звёзды говорят всерьёз...

художник: Александр Угланов