Андрей Андреев Там за солнцем Там, зад слънцето
?ТАМ, ЗАД СЛЪНЦЕТО” (?ТАМ ЗА СОЛНЦЕМ”)
Андрей Георгиев Андреев (1943-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александър Руденко
Андрей Андреев
ТАМ, ЗАД СЛЪНЦЕТО
Там, зад слънцето – други, далечни слънца съществуват.
И планетите с други планети посоки сверяват.
Щом преплува морето, морякът в море ще доплува.
И комета с комета безкрайната пустош сближава.
И звезда към звездата през нощи космически гледа.
И река на реката говори по ново корито.
Само ти ли, човечество, нямаш съседи –
откъде си дошло, накъде ще вървиш, да попиташ?
Само ти ли, човеко, сред тази вселена не можеш
да намериш и ръст, и разсъдък на твоя подобен?
Или в блясъка слънчев ти виждаш и блясък на ножа?
Или къс е животът – ръка да протегнеш за обич?
Аз не знам колко века сигналите наши,
неоткрили целта, ще блуждаят в пространството голо.
Но дочувам, че удари къси звездите изпращат
и с върха си ги среща крайпътната топла топола.
Нека утре – след толкова смърт, несполуки, победи –
с чистотата на хляба, с трезвостта на водата
да извикаме силно: – Здравейте, съседи!
И да тръгнем един срещу друг през мъглата.
Андрей Андреев
ТАМ ЗА СОЛНЦЕМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Руденко)
Там за солнцем существуют другие далекие солнца.
И планеты сверяют орбиты в мирах неизвестных.
И комета с кометой, сойдясь, навсегда расстается...
И другие кометы сближает бескрайная бездна.
И звезда для звезды предстает в неожиданном свете...
И река пробивает к реке свое новое русло...
Человечество, где же твои – во вселенной – соседи?
Как дорогу узнать, если голо пространство и пусто?
Человек, почему до сих пор не нашел ты
рост и разум, что был бы людскому подобен?
Или ты поневоле еще недоверчив душою?
Иль покуда доверие сам заслужить не способен?
Сколько долгих веков будут наши сигналы земные,
не достигшие цели, скитаться во мраке тревожном?
Но мне слышится: звезды к Земле шлют свои позывные –
и листвой принимает их тополь седой придорожный...
И я верю: осмыслив утраты, удары, победы,
сможем мы протянуть сквозь туманности верную руку...
Сильно крикнем однажды: – Привет вам соседи!
И – с надеждою – выдем навстречу друг другу.
Андрей Георгиев Андреев (1943-2021 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александър Руденко
Андрей Андреев
ТАМ, ЗАД СЛЪНЦЕТО
Там, зад слънцето – други, далечни слънца съществуват.
И планетите с други планети посоки сверяват.
Щом преплува морето, морякът в море ще доплува.
И комета с комета безкрайната пустош сближава.
И звезда към звездата през нощи космически гледа.
И река на реката говори по ново корито.
Само ти ли, човечество, нямаш съседи –
откъде си дошло, накъде ще вървиш, да попиташ?
Само ти ли, човеко, сред тази вселена не можеш
да намериш и ръст, и разсъдък на твоя подобен?
Или в блясъка слънчев ти виждаш и блясък на ножа?
Или къс е животът – ръка да протегнеш за обич?
Аз не знам колко века сигналите наши,
неоткрили целта, ще блуждаят в пространството голо.
Но дочувам, че удари къси звездите изпращат
и с върха си ги среща крайпътната топла топола.
Нека утре – след толкова смърт, несполуки, победи –
с чистотата на хляба, с трезвостта на водата
да извикаме силно: – Здравейте, съседи!
И да тръгнем един срещу друг през мъглата.
Андрей Андреев
ТАМ ЗА СОЛНЦЕМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Руденко)
Там за солнцем существуют другие далекие солнца.
И планеты сверяют орбиты в мирах неизвестных.
И комета с кометой, сойдясь, навсегда расстается...
И другие кометы сближает бескрайная бездна.
И звезда для звезды предстает в неожиданном свете...
И река пробивает к реке свое новое русло...
Человечество, где же твои – во вселенной – соседи?
Как дорогу узнать, если голо пространство и пусто?
Человек, почему до сих пор не нашел ты
рост и разум, что был бы людскому подобен?
Или ты поневоле еще недоверчив душою?
Иль покуда доверие сам заслужить не способен?
Сколько долгих веков будут наши сигналы земные,
не достигшие цели, скитаться во мраке тревожном?
Но мне слышится: звезды к Земле шлют свои позывные –
и листвой принимает их тополь седой придорожный...
И я верю: осмыслив утраты, удары, победы,
сможем мы протянуть сквозь туманности верную руку...
Сильно крикнем однажды: – Привет вам соседи!
И – с надеждою – выдем навстречу друг другу.
Метки:
