Юрий Поликарпович Кузнецов - Страхи героев
Юрий Поликарпович Кузнецов
Страхи героев
http://www.stihi.ru/2006/10/01-1719
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СТРАХОВЕТЕ НА ГЕРОИТЕ
Душите на герои гледат
от родното небе
и на земята забелязват
старикът и дете.
Детето с огън играе,
до него е старик.
Детето с огън играе
тъй, че земя гори.
Гласове на герои
се сливат в нестихващ вик:
— Детето с огън играе!
— Кой знае! - казва старик. —
Не само вечната слава,
паметта ваша в стих —
страхът от вас остава...
Той ще ги изгори.
Той също герой ще стане:
това е негов нрав.
Страховете изгаря
в сенки от облачен прах.
Ще кажете: - Той рискува,
и всичко ще разори...
Не по-малко ще рискува,
любов на ближен да дари.
1999
Превод: март-април 2015 г.
-----------------------------------
ДушИте на герОи глЕдат
от рОдното небЕ,
и на земЯта забелЯзват
старИкът и детЕ.
ДетЕто с Огън игрАе ,
до нЕго е старИк.
ДетЕто с Огън игрАе
тЪй, че земЯ горИ.
ГласовЕ на герОи
се слИват в нестИхващ вИк:
— ДетЕто с Огън игрАе!
— Кой знАе! - кАзва старИк. —
Не сАмо вЕчната слАва,
паметтА вАша в стИх —
страхЪт от вАс остАва...
ТОй ще ги изгорИ.
Той сЪщо герОй ще стАне:
товА е нЕгов нрАв.
СтраховЕте изгАря
в сЕнки от Облачен прАх.
Ще кАжете: - ТОй рискУва,
и всИчко ще разорИ...
Не по-мАлко ще рискУва -
любОв на блИжен да дарИ.
СТРАХИ ГЕРОЕВ
На родину души героев
Смотрят издалека,
И на земле замечают
Ребёнка и старика.
Ребёнок с огнём играет,
Рядом старик стоит.
Ребёнок с огнём играет
Так, что земля горит.
И голоса героев
Сливаются в долгий крик:
— Ребёнок с огнём играет!
— Как знать! — говорит старик. —
Не только вечная слава
И поминальный стих —
Страхи от вас остались...
Он выжигает их.
Он тоже станет героем:
Нрав у него таков.
Он выжигает страхи,
Как тени от облаков.
Вы скажете: — Он рискует
Всё сущее истребить...
Не больше того рискует,
Чем ближнего возлюбить.
1999
Страхи героев
http://www.stihi.ru/2006/10/01-1719
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СТРАХОВЕТЕ НА ГЕРОИТЕ
Душите на герои гледат
от родното небе
и на земята забелязват
старикът и дете.
Детето с огън играе,
до него е старик.
Детето с огън играе
тъй, че земя гори.
Гласове на герои
се сливат в нестихващ вик:
— Детето с огън играе!
— Кой знае! - казва старик. —
Не само вечната слава,
паметта ваша в стих —
страхът от вас остава...
Той ще ги изгори.
Той също герой ще стане:
това е негов нрав.
Страховете изгаря
в сенки от облачен прах.
Ще кажете: - Той рискува,
и всичко ще разори...
Не по-малко ще рискува,
любов на ближен да дари.
1999
Превод: март-април 2015 г.
-----------------------------------
ДушИте на герОи глЕдат
от рОдното небЕ,
и на земЯта забелЯзват
старИкът и детЕ.
ДетЕто с Огън игрАе ,
до нЕго е старИк.
ДетЕто с Огън игрАе
тЪй, че земЯ горИ.
ГласовЕ на герОи
се слИват в нестИхващ вИк:
— ДетЕто с Огън игрАе!
— Кой знАе! - кАзва старИк. —
Не сАмо вЕчната слАва,
паметтА вАша в стИх —
страхЪт от вАс остАва...
ТОй ще ги изгорИ.
Той сЪщо герОй ще стАне:
товА е нЕгов нрАв.
СтраховЕте изгАря
в сЕнки от Облачен прАх.
Ще кАжете: - ТОй рискУва,
и всИчко ще разорИ...
Не по-мАлко ще рискУва -
любОв на блИжен да дарИ.
СТРАХИ ГЕРОЕВ
На родину души героев
Смотрят издалека,
И на земле замечают
Ребёнка и старика.
Ребёнок с огнём играет,
Рядом старик стоит.
Ребёнок с огнём играет
Так, что земля горит.
И голоса героев
Сливаются в долгий крик:
— Ребёнок с огнём играет!
— Как знать! — говорит старик. —
Не только вечная слава
И поминальный стих —
Страхи от вас остались...
Он выжигает их.
Он тоже станет героем:
Нрав у него таков.
Он выжигает страхи,
Как тени от облаков.
Вы скажете: — Он рискует
Всё сущее истребить...
Не больше того рискует,
Чем ближнего возлюбить.
1999
Метки: