Александр Степанков Корабль Дураков Корабът на глу
?КОРАБЛЬ ДУРАКОВ”
Александр Степанков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ
Зло не правех, живях си убогу, без грях,
ала някой с противна шега ме нарочи,
в Кораб гнил на Глупаците плувам със страх –
ни до пристан да спра, ни от лодка да скоча.
Тук ни съвест, ни чест не подхождат ни – стоп,
и високо ценят само кренвирш и цицки.
А глупаците казват: ?След нас и потоп!
Да заплюем на воля далечни и близки!”
Накъде ги отнася – все там им е, в сън,
само в бара посръбват и в ясла бозаят.
Към небето не гледат, не гледат навън,
тез пируват, а тез си игрички играят.
Врътка щурвала тъп идиот-капитан,
в смях към рифове води ни щурман-мошеник,
през мъгла слепешката се движим, а там
лешояди ни чакат, чакали ни дебнат.
Не им пука, в каютите ври веселба,
на палубата – бой: кой за хляб, кой за торта,
примирени са робите в трюма: ?Съдба!
Тук мушици сме, нищо не можем да сторим!”
От какво да се плашим? ?Ще минат мъгли!
Тъй удобно живеем сред злоба и клики.
Бог не ще ни остави! – безгрижно пълзим.
Ти върви си! От нас стой далече, умнико!
Тука няма за теб ни любов, ни храна,
тука чуждия пътник наказват жестоко...”
На палубата зъзна, стоя настрана,
в самота наблюдавам как гасне животът...
Ударения
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ
ЗлО не прАвех, живЯх си убОгу, без грЯх,
ала нЯкой с протИвна шегА ме нарОчи,
в кОраб гнИл на глупАците плУвам със стрАх –
ни до прИстан да спрА, ни от лОдка да скОча.
Тук ни сЪвест, ни чЕст не подхОждат ни – стОп,
и висОко ценЯт сАмо крЕнвирш и цИцки.
А глупАците кАзват: ?След нАс и потОп!
Да заплЮем на вОля далЕчни и блИзки!”
НакъдЕ ги отнАся – все тАм им е, в сЪн,
сАмо в бАра посрЪбват и в Ясла бозАят.
Към небЕто не глЕдат, не глЕдат навЪн,
тез пирУват, а тЕз си игрИчки игрАят.
ВрЪтка штУрвала тЪп идиОт-капитАн,
в смЯх към рИфове вОди ни штУрман-мошЕник,
през мъглА слепешкАта се двИжим, а тАм
лешоЯди ни чАкат, чакАли ни дЕбнат.
Не им пУка, в каЮтите врИ веселбА,
на палУбата – бОй: кой за хлЯб, кой за тОрта,
примирЕни са рОбите в трЮма: ?СъдбА!
ТУк мушИци сме, нИщо не мОжем да стОрим!”
От каквО да се плАшим? ?Ште мИнат мъглИ!
Тъй удОбно живЕем сред злОба и клИки.
БОг не щЕ ни остАви! – безгрИжно пълзИм.
Ти вървИ си! От нАс стой далЕче, умнИко!
ТУка нЯма за тЕб ни любОв, ни хранА,
тУка чУждия пЪтник накАзват жестОко...”
На палУбата зЪзна, стоЯ настранА,
в самотА наблюдАвам как гАсне живОтът...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Степанков
КОРАБЛЬ ДУРАКОВ
За собой не припомню я смертных грехов,
Только кто-то со мною сыграл злую шутку,
И всю жизнь я плыву в Корабле Дураков –
Ни в порту не сойти и не выпрыгнуть в шлюпку.
Здесь ни совесть, ни честь никому не с руки,
А в высокой цене лишь сосиски да сиськи.
– После нас хоть потоп! – говорят дураки, –
И плевать мы хотим на далёких и близких!
А куда их несёт – дуракам всё равно,
Лишь бы в баре хлебнуть да пробиться к кормушке.
Вверх глядеть не хотят или хоть бы в окно,
Те – в пирушке, а эти – играют в игрушки.
Тупо крутит штурвал идиот-капитан,
Штурман-шулер маршрут на подводные скалы
Проложил – и плывём мы туда сквозь туман,
Где стервятники ждут нас давно и шакалы.
Но матросы молчат, а в каютах гульба
И на палубе бой: кто за торт, кто за крошки,
А рабы лишь руками разводят: – Судьба!
Ничего не поделаешь – мы только мошки!
А чего нам бояться – авось пронесёт!
Так привычно нам жить среди злобы и фальши.
Бог не выдаст! – не нужно нам лишних забот –
Уходи! – и держись от нас, умник, подальше!
Нет, не будет тебе ни любви, ни еды,
Здесь не любят чужих, а жестоко карают.
И в сторонке стою на ветру у воды,
И смотрю одиноко, как жизнь догорает...
http://stihi.ru/2012/01/23/4364
---------------
Поетът и публицистът Александър Степанков (Александр Васильевич Степанков) е роден на 27.06.1946 г. в Украйна. По професия е инженер-конструктор, дълги години е живял и работил в гр. Лангепас, Тюменска област в северните райони на Западен Сибир. Бил е депутат в местната Дума, депутат във Федералното събрание на Русия (1994 г.) и депутат в парламента на Украйна (2002 г.). В момента живее в украинския град Николаев. Член е на Съюза на журналистите на Украйна. Автор е на две стихосбирки, участва в десетки поетични сборници. Редовно публикува поезия в литературни издания в Украйна и Русия.
Александр Степанков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ
Зло не правех, живях си убогу, без грях,
ала някой с противна шега ме нарочи,
в Кораб гнил на Глупаците плувам със страх –
ни до пристан да спра, ни от лодка да скоча.
Тук ни съвест, ни чест не подхождат ни – стоп,
и високо ценят само кренвирш и цицки.
А глупаците казват: ?След нас и потоп!
Да заплюем на воля далечни и близки!”
Накъде ги отнася – все там им е, в сън,
само в бара посръбват и в ясла бозаят.
Към небето не гледат, не гледат навън,
тез пируват, а тез си игрички играят.
Врътка щурвала тъп идиот-капитан,
в смях към рифове води ни щурман-мошеник,
през мъгла слепешката се движим, а там
лешояди ни чакат, чакали ни дебнат.
Не им пука, в каютите ври веселба,
на палубата – бой: кой за хляб, кой за торта,
примирени са робите в трюма: ?Съдба!
Тук мушици сме, нищо не можем да сторим!”
От какво да се плашим? ?Ще минат мъгли!
Тъй удобно живеем сред злоба и клики.
Бог не ще ни остави! – безгрижно пълзим.
Ти върви си! От нас стой далече, умнико!
Тука няма за теб ни любов, ни храна,
тука чуждия пътник наказват жестоко...”
На палубата зъзна, стоя настрана,
в самота наблюдавам как гасне животът...
Ударения
КОРАБЪТ НА ГЛУПАЦИТЕ
ЗлО не прАвех, живЯх си убОгу, без грЯх,
ала нЯкой с протИвна шегА ме нарОчи,
в кОраб гнИл на глупАците плУвам със стрАх –
ни до прИстан да спрА, ни от лОдка да скОча.
Тук ни сЪвест, ни чЕст не подхОждат ни – стОп,
и висОко ценЯт сАмо крЕнвирш и цИцки.
А глупАците кАзват: ?След нАс и потОп!
Да заплЮем на вОля далЕчни и блИзки!”
НакъдЕ ги отнАся – все тАм им е, в сЪн,
сАмо в бАра посрЪбват и в Ясла бозАят.
Към небЕто не глЕдат, не глЕдат навЪн,
тез пирУват, а тЕз си игрИчки игрАят.
ВрЪтка штУрвала тЪп идиОт-капитАн,
в смЯх към рИфове вОди ни штУрман-мошЕник,
през мъглА слепешкАта се двИжим, а тАм
лешоЯди ни чАкат, чакАли ни дЕбнат.
Не им пУка, в каЮтите врИ веселбА,
на палУбата – бОй: кой за хлЯб, кой за тОрта,
примирЕни са рОбите в трЮма: ?СъдбА!
ТУк мушИци сме, нИщо не мОжем да стОрим!”
От каквО да се плАшим? ?Ште мИнат мъглИ!
Тъй удОбно живЕем сред злОба и клИки.
БОг не щЕ ни остАви! – безгрИжно пълзИм.
Ти вървИ си! От нАс стой далЕче, умнИко!
ТУка нЯма за тЕб ни любОв, ни хранА,
тУка чУждия пЪтник накАзват жестОко...”
На палУбата зЪзна, стоЯ настранА,
в самотА наблюдАвам как гАсне живОтът...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Степанков
КОРАБЛЬ ДУРАКОВ
За собой не припомню я смертных грехов,
Только кто-то со мною сыграл злую шутку,
И всю жизнь я плыву в Корабле Дураков –
Ни в порту не сойти и не выпрыгнуть в шлюпку.
Здесь ни совесть, ни честь никому не с руки,
А в высокой цене лишь сосиски да сиськи.
– После нас хоть потоп! – говорят дураки, –
И плевать мы хотим на далёких и близких!
А куда их несёт – дуракам всё равно,
Лишь бы в баре хлебнуть да пробиться к кормушке.
Вверх глядеть не хотят или хоть бы в окно,
Те – в пирушке, а эти – играют в игрушки.
Тупо крутит штурвал идиот-капитан,
Штурман-шулер маршрут на подводные скалы
Проложил – и плывём мы туда сквозь туман,
Где стервятники ждут нас давно и шакалы.
Но матросы молчат, а в каютах гульба
И на палубе бой: кто за торт, кто за крошки,
А рабы лишь руками разводят: – Судьба!
Ничего не поделаешь – мы только мошки!
А чего нам бояться – авось пронесёт!
Так привычно нам жить среди злобы и фальши.
Бог не выдаст! – не нужно нам лишних забот –
Уходи! – и держись от нас, умник, подальше!
Нет, не будет тебе ни любви, ни еды,
Здесь не любят чужих, а жестоко карают.
И в сторонке стою на ветру у воды,
И смотрю одиноко, как жизнь догорает...
http://stihi.ru/2012/01/23/4364
---------------
Поетът и публицистът Александър Степанков (Александр Васильевич Степанков) е роден на 27.06.1946 г. в Украйна. По професия е инженер-конструктор, дълги години е живял и работил в гр. Лангепас, Тюменска област в северните райони на Западен Сибир. Бил е депутат в местната Дума, депутат във Федералното събрание на Русия (1994 г.) и депутат в парламента на Украйна (2002 г.). В момента живее в украинския град Николаев. Член е на Съюза на журналистите на Украйна. Автор е на две стихосбирки, участва в десетки поетични сборници. Редовно публикува поезия в литературни издания в Украйна и Русия.
Метки:
