Надежда Мирошниченко-Аз дълго същността си търсих

Анатолию Федулову

Поняла я себя не сразу.
Хорошо хоть, что поняла.
Как крепко ты ко мне привязан,
Где я ниточки те брала?

Где брала я слова такие,
Из которых сплеталась вязь?
Где отыскивала родники я
И поила тебя, смеясь!

А теперь вот сижу и плачу,
На тебя не гляжу в упор.
Столько в жизни моей ты значишь,
Что не высказать до сих пор.


Аз дълго същността си търсих

На Анатолий Федулов

Аз дълго същността си търсих.
Добре поне, че туй разбрах:
как здраво си към мен привързан.
Тез нишки как за теб избрах?

Къде открих такива думи,
които в плетиво събрах?
И дирих извор в горска шума,
вода там давах ти със смях.

А пък сега - стоя и плача,
наместо поглед прям - сълза.
И колко ти за мене значиш -
не мога пак да изразя.

Перевод с русского: Дафинки Станевой