Не говори... Дора Габе

Не говори.
Пусть голос твой навеки
замрет в природе:
в дуновеньи ветра,
лицо овеявшем вдруг
лаской мимолетной,
и в пеньи соловья,
когда закатом
он делится со мной.
И шепот ночи
напомнит детство пусть.

Не говори!


Не се обаждай

Не се обаждай,
нека да остане
твоя глас
във цялата природа:
в лек полъх
на затихнал вятър,
облял лицето ми с милувка,
в гласа на славей,
когато ме зове
да гледам залеза със него,
във шепота приспивен
на нощта,
когато ме превръща
на дете.

Не се обаждай!