Димчо Дебелянов. Тиха перемога

Димчо Дебелянов
ТИХА ПЕРЕМОГА


Бог день для прац? людям дав,
н?ч – для люби ? мирних сн?в,
нащо ж ?зго?в?, хто б знав,
солодк? ноч? т? ? дн??

Життя строкате, наче в гр?,
зм?нилось примусом лихим,
то рад?сть хилить до жури,
то велич поруч ?з малим.

П?д тягарем свинцевих крил
на битву ми йдемо однак,
? тисяч? скорботних ч?л
несуть печальний чорний знак.

Не остудити холодам
в?т, що жадають так тепла,
й пливти завадити човнам
не зможе нав?ть буря зла.

Збагнувши, в чому дол? карб,
обрав соб? нелегку путь.
Так надра, приховавши скарб,
нас владно ваблять ? зовуть.

– Ламкий ти колос на стебл?,
тоб? рости й рости якраз –
ти мат?р визнав у земл?,
й до не? вернеш, прийде час.

?з сонячних кв?ток вона
в долинах випл?та в?нок,
про зустр?ч з сином порина
у вир замр?яних думок.

– ?ди ? подвигом зв?нчай
шлях непростий ? тл?нний св?й,
хай перетвориться тв?й край
в кра?ну ос?янних мр?й.

Вноч? у супок?йну мить
шатро з?ркове бачу знов,
? над? мною струменить
всесильна ? земна любов.

В прив?льн?й дал? степов?й
ходак кр?зь плетиво дор?г,
пройшовши шлях буремний св?й,
верта на батьк?вський пор?г.

Брат?в тут стр?нуть ? син?в
?з словом р?дним на устах,
а онде гордо вдалин?
тр?поче перемоги стяг.


(переклад з болгарсько? - Любов Цай)


*Люба - поет.; те саме, що й любов.

***

Ориг?нал:

Димчо Дебелянов
ТИХА ПОБЕДА


Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън - нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?

Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.

– Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак –
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.

– Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!...