Ольга Мальцева-Арзиани - Желтых роз букет стесните
ЖЁЛТЫХ РОЗ БУКЕТ СТЕСНИТЕЛЬНЫЙ
http://www.stihi.ru/2010/12/14/1573
Жёлтых роз букет стеснительный
Вам расскажет о любви.
В Вашей жизни я лишь зритель,
Кто бы что не говорил...
Я хожу под светом окон
Вашу тень сквозь мрак ловлю.
Прикоснуться б к Вашим локонам...
До чего ж я Вас люблю...
Вы приходите ночами
Не ко мне, а в сны мои.
Пожимаете плечами -
Недостоин, мол, любви.
Говорят :”Оставь надежду!”
Никому не верю я.
И иду я, как и прежде,
Под окно, где Жизнь моя...
Жёлтых роз букет стеснительный
Подарил я, наконец....
До чего ж она пленительна!
Мы идём с ней под венец!!!
ЖЪЛТИ РОЗИ, ТЪЙ СТЕСНИТЕЛНИ...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
С жълт букет от рози искам
мойта обич да Ви дам.
Без късмет съм, само зрител,
казват – ще остана сам.
Под прозорците Ви скитам
сянката ловя във мрак.
Да докосвам всеки кичур...
Туй за любовта е знак...
Вие идвате при мене
не на яве, а на сън.
Свивате си раменете –
във сърцето ви не съм.
Казват: ?Не храни надежда!”
Никому не вярвам аз.
Към прозореца поглеждам,
към любимата в захлас...
Жълти рози, тъй стеснителни
аз накрая подарих...
Че е тя така пленителна!
Под венчило днес вървим!!!
http://www.stihi.ru/2010/12/14/1573
Жёлтых роз букет стеснительный
Вам расскажет о любви.
В Вашей жизни я лишь зритель,
Кто бы что не говорил...
Я хожу под светом окон
Вашу тень сквозь мрак ловлю.
Прикоснуться б к Вашим локонам...
До чего ж я Вас люблю...
Вы приходите ночами
Не ко мне, а в сны мои.
Пожимаете плечами -
Недостоин, мол, любви.
Говорят :”Оставь надежду!”
Никому не верю я.
И иду я, как и прежде,
Под окно, где Жизнь моя...
Жёлтых роз букет стеснительный
Подарил я, наконец....
До чего ж она пленительна!
Мы идём с ней под венец!!!
ЖЪЛТИ РОЗИ, ТЪЙ СТЕСНИТЕЛНИ...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
С жълт букет от рози искам
мойта обич да Ви дам.
Без късмет съм, само зрител,
казват – ще остана сам.
Под прозорците Ви скитам
сянката ловя във мрак.
Да докосвам всеки кичур...
Туй за любовта е знак...
Вие идвате при мене
не на яве, а на сън.
Свивате си раменете –
във сърцето ви не съм.
Казват: ?Не храни надежда!”
Никому не вярвам аз.
Към прозореца поглеждам,
към любимата в захлас...
Жълти рози, тъй стеснителни
аз накрая подарих...
Че е тя така пленителна!
Под венчило днес вървим!!!
Метки: