Анна Ахматова - Сладок запах синих виноградин...
Анна Ахматова
***Сладок запах синих виноградин...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Сладък мирис от гроздове сини...
Въздуха опиват с аромат.
Твоят глас заглъхна там безсилен.
А на мене никой не е драг.
Между ягодите - паяжинки,
тънките лози са с гъвкав стан,
облачета плуват, лед-снежинки,
в синята река под залез-плам.
Слънцето в небето ярко свети.
На вълната болка да разкрий.
О, навярно тя ще се досети
и с целувка ще го награди.
1910,
Киев
Превод: 16.09.2014 г.
----------------------
СлАдък мИрис от грОздове сИни...
ВЪздуха опИват с аромАт.
ТвОят глАс заглЪхна там безсИлен.
А на мЕне нИкой не е дрАг.
Между Ягодите - пАяжинки,
тЪнките лозИ са с гЪвкав стАн,
Облачета плУват, лЕд-снежИнки,
в сИнята рекА под зАлез-плАм.
СлЪнцето в небЕто Ярко свЕти.
На вълнАта бОлка да разкрИй.
О, навЯрно тЯ ще се досЕти
и с цЕлувка ще го наградИ.
***
Сладок запах синих виноградин...
Дразнит опьяняющая даль.
Голос твой и глух и безотраден.
Никого мне, никого не жаль.
Между ягод сети-паутинки,
Гибких лоз стволы еще тонки,
Облака плывут, как льдинки, льдинки
В ярких водах голубой реки.
Солнце в небе. Солнце ярко светит.
Уходи к волне про боль шептать.
О, она, наверное, ответит,
А быть может, будет целовать.
1910,
Киев
Фото: Из Нета
***Сладок запах синих виноградин...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Сладък мирис от гроздове сини...
Въздуха опиват с аромат.
Твоят глас заглъхна там безсилен.
А на мене никой не е драг.
Между ягодите - паяжинки,
тънките лози са с гъвкав стан,
облачета плуват, лед-снежинки,
в синята река под залез-плам.
Слънцето в небето ярко свети.
На вълната болка да разкрий.
О, навярно тя ще се досети
и с целувка ще го награди.
1910,
Киев
Превод: 16.09.2014 г.
----------------------
СлАдък мИрис от грОздове сИни...
ВЪздуха опИват с аромАт.
ТвОят глАс заглЪхна там безсИлен.
А на мЕне нИкой не е дрАг.
Между Ягодите - пАяжинки,
тЪнките лозИ са с гЪвкав стАн,
Облачета плУват, лЕд-снежИнки,
в сИнята рекА под зАлез-плАм.
СлЪнцето в небЕто Ярко свЕти.
На вълнАта бОлка да разкрИй.
О, навЯрно тЯ ще се досЕти
и с цЕлувка ще го наградИ.
***
Сладок запах синих виноградин...
Дразнит опьяняющая даль.
Голос твой и глух и безотраден.
Никого мне, никого не жаль.
Между ягод сети-паутинки,
Гибких лоз стволы еще тонки,
Облака плывут, как льдинки, льдинки
В ярких водах голубой реки.
Солнце в небе. Солнце ярко светит.
Уходи к волне про боль шептать.
О, она, наверное, ответит,
А быть может, будет целовать.
1910,
Киев
Фото: Из Нета
Метки: