Никола Вапцаров. Кiно

Никола Вапцаров
К?НО

Переклад з болгарсько? Любов? Цай

Над м?стом шум сто?ть,
палахкотить реклама.
Завзято
заклика аф?ша:
?Людська драма?.
Над м?стом шум,
в долон? вершник Крум
п?тн?в –
я в черз?
за квитками.

? стало темно.
Б?лий ось квадрат:
лев з ?Метро?
на екран? поз?ха?.
Шосе... ? л?с
якраз там акурат,
? небо в глибин?
просторе ся?.

А на шосе,
на середхрест? т?м,
два стр?лися шикарн? л?музини.
То, бачте, наш герой, а з ним
? наша геро?ня.

Авар?я...
Виходить джентльмен,
бере сво?ми сильними руками,
як п?р’ячко, знеможену ту даму.

Отямилася –
вогники в очах –
св?й погляд оберта
до небозводу.
Коли б ти бачив, що то за д?вча! –
Немов лошиця з к?нного заводу!..

А в в?тах –
Зв?сно, соловей сп?ва.
Над ними висить голуб?нь казкова.
Ясно-зелена запашна трава
об?ч дороги стелеться,
шовкова.

Один пригожий Джон
ц?лу? палко Грету.
Пох?тливий,
рад?? насолод?...
Год?!

Де наша доля в бур? в?ков?й?
В ч?м драму бачите?
Моя ти доле! Де ти?
Наставлено в цей час пороховий
у наш? груди дуло п?столета.

Чи час лунати милим
тут словам,
коли в?д ласк фальшивих верне?
Нам груди димом забива,
В легенях – там сам? каверни.

Чи так стр?ча?мо ми знов
сво?х коханих
в л?музинах? –
М?цн?? нам в трудах
любов,
де дим,
де заводськ?
машини.

А п?сля... Страдницьке життя,
борня за хл?б,
неясн? мр??;
? веч?р – жебране буття,
в якому гаснуть нам над??...

В ц?м людську драму
бачу ясно я.
Все решта –
лжа напрасна.


Вершник Крум (Мадарський вершник) - ма?ться на уваз? монета в 10 лев?в ?з зображенням вершника. Крум - хан 1 Болгарського царства (к?нець IX ст.).



***

Ориг?нал:

Никола Вапцаров
КИНО



Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
?Една човешка драма?.
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на ?Метро?
сънно се прозина.
И изведнъж — шосе,
след туй гора
и в дъното небе —
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си челични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите —
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат —
като жребица от разплодник!…

В дърветата —
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му —
сладострасна лига…
Стига!

Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни — с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? —
Изгрява любовта ни
в труд —
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после… Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер — тесното легло,
в което неусетно гаснем…

Това е то.
Това е драмата.
Станалото —
е измама.


Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, ?Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова