Осип Мандельштам - О, как мы любим лицемерить...
Осип Мандельштам
"О, как мы любим лицемерить"
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
О, как обичаме да мамим,
нетрайна ни е паметта,
че в детството до нас смъртта е
по-близка, не до старостта.
Тъй над чинийката подсмърча
детето, вдигнато от сън,
а аз кому да се разсърдя,
че сам по пътищата съм.
Не искам мъртъв, като риба,
да съм в дълбоките води,
и скъп ми е свободен избор
на мои мъки и беди.
14 май 1932
Превод: Мария Шандуркова, 11.01.2018 г.
-----------------------------
О, кАк обИчаме да мАмим,
нетрАйна ни е паметтА,
че в дЕтството до нАс смърттА е
по-блИзка, нЕ до старосттА.
Тъй над чинИйката подсмЪрча
детЕто, вдИгнато от сЪн,
а Аз комУ да се разсЪрдя,
че сАм по пЪтищата сЪм.
Не Искам мЪртъв, като рИба,
да съм в дълбОките водИ,
и скЪп ми е свобОден Избор
на мОи мЪки и бедИ.
-------------------------------
"О, как мы любим лицемерить"
О, как мы любим лицемерить
И забываем без труда
То, что мы в детстве ближе к смерти,
Чем в наши зрелые года.
Еще обиду тянет с блюдца
Невыспавшееся дитя,
А мне уж не на кого дуться
И я один на всех путях.
Но не хочу уснуть, как рыба,
В глубоком обмороке вод,
И дорог мне свободный выбор
Моих страданий и забот.
14 мая 1932
"О, как мы любим лицемерить"
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
О, как обичаме да мамим,
нетрайна ни е паметта,
че в детството до нас смъртта е
по-близка, не до старостта.
Тъй над чинийката подсмърча
детето, вдигнато от сън,
а аз кому да се разсърдя,
че сам по пътищата съм.
Не искам мъртъв, като риба,
да съм в дълбоките води,
и скъп ми е свободен избор
на мои мъки и беди.
14 май 1932
Превод: Мария Шандуркова, 11.01.2018 г.
-----------------------------
О, кАк обИчаме да мАмим,
нетрАйна ни е паметтА,
че в дЕтството до нАс смърттА е
по-блИзка, нЕ до старосттА.
Тъй над чинИйката подсмЪрча
детЕто, вдИгнато от сЪн,
а Аз комУ да се разсЪрдя,
че сАм по пЪтищата сЪм.
Не Искам мЪртъв, като рИба,
да съм в дълбОките водИ,
и скЪп ми е свобОден Избор
на мОи мЪки и бедИ.
-------------------------------
"О, как мы любим лицемерить"
О, как мы любим лицемерить
И забываем без труда
То, что мы в детстве ближе к смерти,
Чем в наши зрелые года.
Еще обиду тянет с блюдца
Невыспавшееся дитя,
А мне уж не на кого дуться
И я один на всех путях.
Но не хочу уснуть, как рыба,
В глубоком обмороке вод,
И дорог мне свободный выбор
Моих страданий и забот.
14 мая 1932
Метки: