VIII Международный конкурс. Димитр Арнаудов
ДИМИТР АРНАУДОВ. БОЛГАРИЯ
Господь послал встречу с удивительным юношей. Димитър Арнаудов родился в 1981г.в Болгарии. И жизнь его помчалась вперед со скоростью экспресса, без остановок! Посудите сами:
1999-с отличием закончил Пловдивскую Духовную Семинарию (Болгария) и был направлен на подготовительный курс для изучения новогореческого языка в Грецию, в Церковный Лицей г.Килкис.
2003-с отличием закончил Богословский факультет Государственного Университета в г. Салоники, Греция.
Далее работал инспектором - воспитателем в Церковном лицее в г.Килкис, где до этого изучал новогреческий язык.
Затем специализировался по каноническому праву в Университетах Швейцарии и Бельгии...
Невозможно спокойно писать об этом молодом человеке.
http://www.dveri.bg/content/view/6341/29/
--------------------------- ------------------- -----------------------
Къде ли води този влак –
затракал тъй по релсите на коловоза?
Накъде ли заминава пак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Натварен с толкова съдби –
правостоящи дето не подвиват крак...
и стискат гневно своите зъби.
Къде ли води този влак?
Затракал шумно във нощта...
Къде ли води този влак?
Да зная и неща!
На коя ли гара ще се озова?
Кой ще да ми каже две слова?
Две слова, две неща.
Но искам,
искам, аз, да разбера,
отново питам – питам пак,
къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак...?
КЪДЕ ЛИ ВОДИ ТОЗИ ВЛАК?
К ъ д е л и в о д и т о з и в л а к...
11. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
* * *
*** (перевод П.Голубкова)
Где же поезд тот пропал,
Что по рельсам так стучал?
То ль обратно убежал?
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал?
То ль стоит там без движенья?
Я аж гневно зубы сжал
От его неуваженья.
Где же поезд тот пропал?
Так гремел ведь среди ночи…
Где же поезд тот пропал?
Что, никто узнать не хочет?
Что за станция? Толково
Скажет кто-то хоть два слова?
Только два. Я Вам клянусь:
Дальше сам я разберусь…
Есть такие, кто бы знал:
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал…?
ГДЕ ЖЕ ПОЕЗД ТОТ ПРОПАЛ?
Гдежепоездтотпропал…
* * *
* * *
*** (переклад П. Голубкова)
Куди ж по?зд той пропав,
Що по рейках калатав?
Чиходу зворотню дав?
Куди ж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав?
Чизастряв десь,б?долага?
Гн?вно зуби я стискав
В?д тако? неповаги.
Кудиж по?зд той пропав?
Так грим?в посеред ноч? ...
Кудиж по?зд той пропав?
Хто д?знатися захоче?
Що за станц?я? Панове,
Скаже хтось хоча б два слова?
Т?льки два. Я Вам клянуся:
Дал? сам я розберуся ...
? так?, хто б точно знав:
Кудиж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав ...?
КУДИ Ж ПО?ЗД той пропав?
Кудижпо?здтойпропав...
=============================================
=================== ==========================
=========================== ==================================
Този тъжен нощен влак...
Движи се със сила мощна.
И разкъсва тишината нощна,
скита се кат’ единак.
Да се спре?
Не мисля!
Силна скорост е набрал.
Може и от себе си да бяга?!
Та и той живота е разбрал!?
И не искаше да бъде влак,
да се скита сам
и тук и там.
И в дъжд, и в слънце... В сняг...
Той не искаше да бъде вече влак.
Може би пък,
искаше да полети?
(кой ли знае?)
Трябваше ли някой
да му разреши?
Ами, да! Какво пък!? Прав си е!
Вместо по земята прашна
да се влачи,
а ние в него да се возим гордо
и да крачим,
и да храчим...
Колко е обидно само!?
Боядисан все във тъмни гами.
Ту напред, ту назад...
Т’ ва си е
направо
ад!?
Но какво да се направи?
Влакът самолет не става!
Щеше – той, във въздуха да се удави.
Хм! Аз пък!?
Ами нова ера се задава...
Днеска да си влак, а утре самолет...
Може пък и техниката да постигне –
с влакове, звезди да стигнем!??
Вместо да използваш самолета –
влакът ще лети като комета.
Или пък като космическа ракета!?
А дали щастлив ще е тогава?
Влакът винаги
остава
купчина желязо.
Нито вижда, нито чува –
вечно някому робува.
Даже и не може да обича!!!
(колко тъжно е това!?)...
Затова пък, е обичан!
И никой, ама никой не отрича,
че човек,
за да го хване,
все след него тича.
И чака ли той,
чака...
Не какво да е,
а влака.
25. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
============= =================== ===================
Влакове различни има,
хора разни возят се във тях.
Пролет, лято есен, зима –
всеки взима своя влак.
Да си седнеш на местото,
по-добре е от метрото –
гледаш си навън полето,
стигаш даже и морето...
Влакче мое, ти, любимо!
Бързай! Давай все напред!
Там където искам – заведи ме!
Нищо, че съм без билет.
25. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
(из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
* * *
Дословный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани:
Поезда различными бывают,
Люди разные ездят в них.
Весной, летом, осенью, зимой
Каждый садится в свой поезд.
Когда сядешь в поезд, понимаешь,
Насколько он лучше, чем метро.
Ведь можно увидеть и поле за окном,
И доехать до самого моря.
Долгожданный, милый поезд,(мой любимый поезд)
Поспеши, лети вперёд!
Довези, куда мне надо.
Ничего страшного, что я еду без билета...
***Примечание переводчика:
Слово "влак" обозначает "поезд"
(сравните в русском языке однокоренное слово "влачить", например, влачить жалкое существование, т.е. проводить жизнь в нищете или унынии...)
Димитр употребил уменьшительно-ласкательный суффикс и написал слово "влакчик".
В русском языке слово поезд не употребляется с данным суффиксом, как, например,
вагон - вагончик, или состав-составчик
========================== ======================= ==============================
Вървя по релсите на влака.
Разхождам се без цел и път.
Не знам какво ме чака?..
Поставен съм на кръстопът.
18. 01. 2006
Фрибург
* * *
РЕТРО ВЛАК
Димитр Арнаудов
Ах, този ретро влак!
Да пътувам с него –
ама честно:
Голям ми е мерак!
Искам да си сложа
фрак
и да се кача във този
ретро влак...
В някоя епоха – друга –
да ме заведе...
Да съм с куфари – картонени
в ръце...
И да се усмихна
(на огняря) под мустак,
за приятното пътуване
във този
ретро влак .
17. 01. 2006
Фрибург
Швейцария.
Из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
p.s. И да знаеш! Много съм зает!
РЕТРО ПОЕЗД
Свободный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ах, этот ретро поезд!
Такая красота...
Поехать в нём, ну правда:
Прекрасная мечта!
Одел бы фрак - и в поезд.
Жилет, часы с цепочкой...
Ну просто ретро-повесть:
Крахмальная сорочка...
Картонный милый чемодан,
Старинная эпоха.
И взгляды на перроне дам,
И просто охи-вздохи...
У топки - важный кочегар...
Все десять километров
Любуются им мал и стар
В поездке в стиле ретро!
17.01.2006г.
Фрибург.
Швейцария.
Из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
p.s. И пойми! Я очень занят!!
Заметки переводчика:
ФРАК (ФРАЧНЫЙ КОСТЮМ) - мужской парадный костюм для приемов особого покроя – короткий спереди и с двумя длинными узкими фалдами (полами) сзади.
Изначально этот костюм был придуман для кавалеристов, но так как военные считались частью высшего общества и на приемы и балы выходили в военной одежде, фрак довольно быстро завоевал сердца светских львов и прочно вошел в моду.
В наше время фрак можно увидеть довольно редко: на венских балах, на свадьбах, за дирижерским пультом или на сцене, но несмотря ни на что, этот вид костюма несет в себе элегантность и шик высших слоев общества.
Человеку, одевшему фрак, необходимо соблюсти все формальности его ношения.
Итак, к фраку необходимы: узкие брюки с высокой талией, желательно с лампасами, белая фрачная рубашка под запонки и белая бабочка. Так же под фрак часто одевают жилет, который тоже должен быть белого цвета. Наручные часы к фраку не носят, а для усиления пышности можно приобрести часы на цепочке. Фрачный костюм предполагает только черные лаковые туфли. И наконец, фрак должен быть сшит только в ручную на заказ под Ваш индивидуальный размер. Ткань, используемая для изготовления фрака, может быть только английская шерсть, лацканы и лампасы делаются атласными. Петли под пуговицы обметываются вручную, внутренняя отделка исполняется с применением ручных технологий. В качестве головного убора к фраку одевают цилиндр.
Примечание:
Фрак необходимо одевать, если в приглашении на мероприятие написано white tie.
============ =========================== ==================== =======================
ИЗОСТАВЕНИЯТ МОНАСТИР
Малък,сгушен монастир -
птичка край планински вир.
с бели, като сняг, стени,
с дъбови отвън врати...
Зърнах те от недалечно било,
монастирче мое мило,
и заплака моето сърце
с глас на мъничко дете.
Кой ли в теб живее?
Кой ли в храмчето ти пее?
Никой тука се не подвизава!
Ти потънало си във забрава.
Празен е и този монастир.
Празен е като пресъхнал вир.
Съжали го, Боже, Ти!
С благочестие го напълни.
01.10.2002. г.Салоники. Греция
ЗАБРОШЕННЫЙ МОНАСТЫРЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани.
http://www.stihi.ru/2008/03/16/1912
Монастырь вдали к скале приник.
Там в тени чистейший бьёт родник.
Стены белые, дубовые врата,
Тишина, покой и красота...
Припев:
Милый монастырь, издалека
Я тебя увидел свысока.
Защемило сердце в тишине:
Поспешит ли кто навстречу мне?
Есть ли кто - нибудь в монастыре?
Запоют ли в храме на заре?
Или же заброшен, позабыт
Монастырь среди лесов стоит?
Припев.
Но обитель древняя пуста...
Лишь скрипят дубовые врата...
Господи, в обитель жизнь вдохни!
Господи! Спаси и Сохрани!
Март 2008.г.Пловдив. Болгария
============ ================== =========================
КОЛЕДНА МОЛИТВА.
Дойди, Христе, да се родиш във мен.
Във мойта скромна пещера,
във моя малък Витлеем...
Аз нямам бляскави палати,
ни скъпи дарове да Ти даря,
но искам в мен да заживееш -
душа на Теб да посветя.
Че тя е празна пещера,
що всичко има и що всичко губи.
На Теб се тя надява,
неще я Ти погубиш!
Та като влезеш в нея като Бог,
да вкуси Твоя рай
и мигом Божеството Ти докрай
да блесне с топла Светлина,
та мене, грешния, да озари -
леда на греховете да стопи...
Духовна пролет да изгрее
и птички, като ангели да пеят,
да благославят Бога в този ден,
във този ден, във който е роден.
25.12.2003г.
г.Асеновград
Болгария.
РОЖДЕСТВЕНСКАЯ МОЛИТВА
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/01/07/959
Приди, Христе, чтобы во мне родиться.
В мою пещеру скромную,
Во внутренний мой Вифлеем...
Нет у меня палат роскошных,
И ценные дары я не смогу Тебе дарить,
Но я хочу, чтоб Ты в меня вселился -
Чтоб душу мог Тебе я посвятить.
Сейчас душа - лишь праздная пещера,
Которая, имея всё, теряет всё,
Лишь на Тебя, Всевышний, уповаю,
Что не погубишь Ты её!
Когда наполнится душа моя
Божественной любовью,
И вкусит Твой благословенный Рай,
И Светом Истины Твоей
Душа моя внезапно озарится,
Растопишь Ты тогда во мне
Холодный лёд грехов Своим теплом.
Духовная весна над миром воцарится.
И птицы в поднебесье запоют.
Благословен пусть будет день,
Когда Господь родился. Пусть будет
Этот день благословен!
=============== ================ ===============
СЪРЦЕ ЧИСТО СЪЗДАЙ В МЕНЕ БОЖЕ...
(Пс.50,12)
В ноша съм сам,
но не самотен...
...Бих искал да отдам
сърцето си на Бога...
Да го прочисти с любовта Си,
със милостта Си да го просвети
и обдарено с щедростта Му,
отново да ми го дари...
03.12.2003
Солун
* * *
СЕРДЦЕ ЧИСТО СОЗИЖДИ ВО МНЕ, БОЖЕ...
(Псалом 50, покаянный)
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани.
* * *
Псалом 50 - покаянный псалом Давида
По-русски:
Помилуй меня. Боже, по великой милости Твоей, и по множеству щедрот Твоих изгладь беззакония мои. Многократно омой меня от беззакония моего, и от греха моего очисти меня, ибо беззакония мои я сознаю, и грех мой всегда предо мной. Тебе, Тебе единому согрешил я и лукавое пред очами Твоими сделал, так что Ты праведен в приговоре Твоем и чист в суде Твоем. Вот, я в беззаконии зачат, и во грехе родила меня мать моя. Вот, Ты возлюбил истину в сердце и внутрь меня явил мне мудрость (Твою). Окропи меня иссопом, и буду чист; омой меня, и буду белее снега. Дай мне услышать радость и веселие, и возрадуются кости. Тобою сокрушенные. Отврати лицо Твое от грехов моих и изгладь все беззакония мои. Сердце чистое сотвори во мне, Боже, и дух правый обнови внутри меня. Не отвергни меня от лица Твоего и Духа Твоего Святого не отними от меня. Возврати мне радость спасения Твоего и Духом Владычественным утверди меня. Научу беззаконных путям Твоим, и нечестивые к Тебе обратятся. Избавь меня от кровей. Боже, Боже спасения моего, и язык мой восхвалит правду Твою. Господь, отверзи уста мои, и уста мои возвестят хвалу Твою: ибо жертвы Ты не желаешь, - я дал бы ее; к всесожжению не благоволишь. Жертва Богу - дух сокрушенный; сердца сокрушенного и смиренного Ты не презришь, Боже. Облагодетельствуй, Господь, по благоволению Твоему Сион; воздвигни стены Иерусалима: тогда благоугодны будут Тебе жертвы правды, возношение и всесожжение; тогда возложат на алтарь Твой тельцов.
Щедроты - богатые милости. Паче - более. Наипаче - особенно. Аз - я. Яко - потому что. Выну - всегда. Внегда - когда. Се - вот. Иссоп - трава, употреблявшаяся евреями для окропления себя жертвенной кровью. Даси - дай. Созижди - сделай. Прав -праведный, безгрешный. Утроба - живот, внутренность человека. Воздаждь - дай. Устне - рот, язык. Убо - поистине. Всесожжение - еврейская жертва, при которой животное все без остатков сжигалось на жертвеннике. Ублажи - дай блаженство, осчастливь. Сион - гора в Иудее, в городе Иерусалиме. Алтарь - жертвенник.
========================= ============================= ======================
Не ме отхвърляй с твоя поглед,
Не ме отхвърляй с твоя глас...
Не ме оставай в самотата,
Със тебе искам да със аз...
2005
Женева
Подстрочный перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Не отвергай меня ты взглядом,
Не отвергай меня голосом (словом)...
Не оставляй меня в одиночестве,
С тобой хочу быть я...
Свободный поэтический перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Не отвергай меня ты взглядом,
И словом "нет" не отвергай...
С тобой хочу быть вечно рядом,
Не оставляй, не оставляй...
***
Меко топлота
от ароматни свещи-
тиха самота
от напразни срещи.
2006
Фрибург
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Мягкое тепло
от ароматной свечи-
Тихое одиночество
от напрасной встречи.
***
...И ако някога чуешь,
че съм умрял
и без причина,
то знай,
че това е била
самотата,
която ме е убила!
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
И если когда-нибудь услышишь,
что я умер
без причины,
то знай,
что это было одиночество,
Которое меня и убило!
Свободный поэтический перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Если услышишь,
что умер я
И без причины,
знай, что вина твоя-
одиночество,
И кручина
в лапы взяла и сгубила,
это меня и убило!
***
Вълнуваща минута...
Гледам те в далечината
и желая,
и мечтая,
и искам...
Да усещам теб-
моя тайна печална любов.
2005
Асеновград
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Волнующая минута...
Вижу тебя в далеке
и желаю,
и мечтаю,
и хочу...
Чувствовать тебя вновь-
Моя тайная, печальная любовь.
Перевод на стихотворение "Не ме отхвърляй",занял 3 место в III МЕЖДУНАРОДНОМ КОНКУРСЕ ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: ОТРАЖЕНИЕ ИСТОРИИ СТРАНЫ И СУДЬБЫ ЧЕЛОВЕКА
В ЗЕРКАЛЕ СОВРЕМЕННОЙ ПОЭЗИИ",В НОМИНАЦИИ "СЕРДЦА ИЗЛУЧАЮТ МУЗЫКУ".
Итоги конкурса:http://www.stihi.ru/2011/04/30/807
===================== ============================ ============================
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Приеми ме, Боже, Господи, Христе,
на Твоята вечеря тайна.
Умий смирено моите нозе,
а с тях и цяла ми душа окайна.
Да седна кротко на трапезата до Теб,
на крайчето на масата да седна,
да гледам във лицето само Теб,
на Твоите гърди да се облегна.
Да вкуся от животворящото Ти тяло,
да пия от безценната Ти кръв,
сърцето като сняг да бъде бяло,
да търси то към Тебе път...
04. 07. 2004.
Безансон
================== ========================
ВЕЛИКА СЪБОТА
Да замлъкне всяка плът човешка
и със страх да застои,
заради Адамовата грешка,
що Христос на кръст виси.
И във гроб се Той полага –
Невместимий наш Творец.
Сатаната в ужас бяга –
знае що го чака днес!
Възкръсни Ти Боже наш!
В третий ден от гроба възкръсни!
Че със смърт смъртта потъпкваш,
нам живота вечен подари!
04. 07. 2004.
Безансон
============= =====================
КУЛИНАРНИ МЕЧТИ
Торти, пасти, баклави –
туй са моите мечти!
Захар, карамел и шоколад:
Не издържам! Ще умра от глад!
За диетата зловеща,
кой сега се сеща?
Тук нагъвам сирена,
пълномаслени млека!!!
Хапването е честито
за стомахчето ми сито.
Как да сторя аз телце,
като хапвам си месце?!?
Тая мойта снага,
вече взе да ми дотяга.
Ах, веднъж да се отпусна
на една вечеря вкусна...
Да забравя срам и свян,
на чревоугодие да се отдам!
Че ордьоврите богати
с майонезени салати,
всичко в миг унищожавам –
вълк аз ставам!
А десертите със крем,
сякаш чакат мен!
Ето, в ъгълчето там,
с удоволствие ще ги изям!
Па на сутринта кат се събудя,
гладен на закуска пак
с ябълка и чай накрак!
Този сън мой фантастичен,
много ми е симпатичен!
Ах, кога ще се повтори,
кой ще да ми отговори?
Туй са тайни на сърцето,
мислите ни там където
чакат своята съдба
във живота на света!
21. 08. 2004.
Безансон, Франция
========== ==========================================
(няколко месеца по – късно)
Торти,
пасти,
баклави,
ти завинаги ги забрави!!!
Захар, карамел и шоколад –
те са най – големият ти враг.
27. 03. 2005
Женева
ИЗПОВЕД
Във всичко виждах Теб,
по-рано, като бях без грях.
Далеч от Твойта милост
на ада бездната съзрях!
Там паднах зарад мойте грехове –
отведоха ме, като кучета във мрака,
там де не грее Твоето лице,
там дето цар е само сатаната!
Как трудна беше таз разлъка
от Твоята Божествена прегръдка.
Сърцето ми изпълни се със мъка
от тази тежка и горчива глътка!
Незнаех как да се преборя
със злите сили покрай мен.
Остана ми едно да сторя:
Да се призная аз за победен.
Неможеше душата да се примири
със участта си – таз зловеща
и биеше отвътре моите гърди,
че само Тебе, Боже, иска да усеща...
Но Ти Си, Господи, във всичко,
дори и в тежкия ми грях!!!
Дори и там, където мисля, че те няма
на милостта ти портата видях.
Открехнал си я, Господи, за мен!
Да вляза в Твоите двори, несмутен...
Да зная че Си винаги до мен,
до мен и в съдния ми ден!
08. 08. 2004 – 27. 03. 2005
Безансон – Женева
================= ==========================
IN MEMORIAM
В памет на моята баба.
Тъй светла виждам те да спиш,
обляна във лъчите на зората...
И тръгнала си на далечен път,
отиваш да живееш в тишината.
Кат мъничка звездица във небето,
ще гледам с обич на лицето,
що даваше любов на всички,
от своите ръце еднички...
Бабо,
мила бабо,
как не мога само,
да си представя, че те няма!?
Но ти си тук!
Живееш между нас
и в нас...
Живееш вкъщи, на градината, лозето...
Живееш, ти, навсякъде където –
твоят дух е пълнил всичко...
Почивай, бабо, в мир и тишина...
Че всеки що се труди,
трябва да почива...
Някъде далеч във вечността.
01. 11. 2004
Женева
=============== =======================
REQIUEM
И пак надминах гордостта,
и пак погледнах се в очите,
и разбрах,
Че този свят е пълен с подлост,
която чак сега видях...
И виках силно в своя мрак,
за помощ виках, но уви!!!
И вглеждайки се пак
във себе си
видях,
че няма кой ръка да ми дари...
И стегнах се във своята слабост,
и вдигнах се във своята немощ.....
12. 01. 2005
Женева
============== =======================
***
Ще мисля, че животът свършва,
Ще вярвам, че духът лети...
Ще виждам как отново
аз се раждам,
когато разумът към Теб лети...
12.01.2005
Женева
============== =====================
***
Отново те намерих!
Или по – точно,
ти ме мен откри!
Сега съм млад и хубав!
Отново в мен любов гори!
12.01.2005
Женева
================= ====================
***
Снежинки мои, бели, леки...
Засипвате пред мене моите пътеки,
докосвате със лекотата своя,
моя ден студен...
Не се стопявайте!
Елате и бъдете част от мен!
Разхлаждайте ме в топлото ми лято,
и радвайте ме в лютата ми зима.
И аз да бъда лек и чист кат вас!
Дано завинаги ви има!!!
06. 03. 2005
Женева
=============== ========================
***
Ти, моя малка, не плачи.
Не бягай, моля те,
поспри се!
Живота труден победи,
от другаде например,
ти го погледни
и леко ти се поведи
по житейските вълни
безумно парещи...
Ти, малка моя знай!
Че войнът бие се докрай!
А накрая бива увенчан,
от всичко що е той видял
с очите на сърцето си –
отворени широко
и жадно пиещи във мрака...
И все пак, за да бъдеш
пълноценна,
не значи, че би следвало
за някой
да си вредна!
18. 09. 2005
Асеновград
=============== =================
***
Знаеш ли,
колко много те чаках
и колко много те исках,
моя любов?
Знаеш ли,
как горещо желаех
и как ранено те търсех
с всеки мой зов?
Знаеш ли?
Ти си нещото,
нищото...
Ти си всичкото
в моя живот...
22. 09. 2005
Петрич
=============== ====================
***
Петрички нощи...
Топли и меки...
Под шума на Беласица –
гордо разперила своята грива...
22. 09. 2005
Петрич
================ =====================
***
За теб, сърце...
Любовта е само
лекарството надеждно!
В реанимацията на живота,
бе зададен ми въпроса,
как да бъда без любов...?
И от отговора мой –
суров,
чак потръпна лекарят втрещен.....
“Без любов, немога, нито ден”...
05. 10. 2005
Асеновград
================== ======================
***
Да завървя по пътя нов...
Да заживея свой живот...
Да бъда скоро с теб –
любов,
любов...
05. 10. 2005
Асеновград
=================== ========================
***
Писмото ти изпълни ме със радост...
Не чаках вече твоя отговор –
жадуван...
И мислех, че за жалост
оставам аз тебе отпътувал...
10. 10. 2005
Асеновград
=================== =======================
***
Не, немога да те пусна да заминеш...
Остани за още малко!...
Само още ден !?
А “малкото” – това, дали ще бъде малко?...
...Този отговор го остави на мен! ;
10. 10. 2005
Асеновград
===================== =======================
***
Позволи ми,
само,
да те обичам...
Позволи ми,
само,
да съм мил със теб...
Да бъдеш моето кокиче...
Да стопяваш в мене всеки лед...
13. 12. 2005
Фрибург
================== ==================
***
Пламъкът на тази свещ
прогаря моите сетива.
Мигом сякаш огънят горещ
разплита сложните ми плетива.
И създава чувството във мен,
че във тази нощ е ден...
Ден, от тъмнина – непобеден,
ден, с луната оцветен.
20. 12. 2005
Асеновград
============== ====================
***
Страхувах се, че няма да те има...
Страхувах се, че в мен ще бъде зима.
Сънувах те, че ще си ледена висулка,
видях те,
да бъдеш
снежно-бяла булка.
20. 12. 2005
Асеновград
=================== ===============================
***
Не, Ти не си във бурята –
студена,
нито си във огъня зловещ.
Ти си – тишината въплътена...
Ти си в пламъка на моята свещ.
20. 12. 2005
Асеновград
============================ ===================
***
...Гов;ри със себе си,
а после се беси...
И без думи – пита:
- Къде си? Не се крий
зад тези завеси!
Зная – там зле си!
Покажи ми
двете ръце си.
Прекрати вече
тези процеси.
Събери силите си.
И кажи на всички
Човеци:
- Аз ще живея!
И ще бъда
себе си.
01. 02. 2006
Фрибург
================ =================
PARAD NA SAMOTATA
Засвири, свирачо, с твойта арфа –
безпощадна.
Струните опъвай, ти!
Не ги жали!
Моето сърце самотно,
с музиката раздери!
Засвири за болката и обичта...
Засвири за тези, дето плачат и обичат...
Засвири, за нея – любовта!
Засвири за най-красивите неща!
Събуди желанието в мен,
да бъда струна,
звук,
рефрен...
И когато свърши песента ти нежна,
и когато тръгна си оттам,
не забравяй погледа ми тъжен
и усмивката – копнежна.
Чуй и думите ми – там,
в последния акорд разлян...
Братко мой,
свирачо,
аз съм сам...
2005
Gare de Lausanne
============== ===================
***
Ще те галя, без да те докосвам.
Ще те отпивам, без да пия.
Ще те имам, без да си до мен!
И ще те чакам,
за да дойдеш в някой ден...
2005
Женева
============== ====================
***
Да видя никого не искам,
от хората които ме крадат.
Които взимат си от мен,
без нищичко да ми дадат...
2005
Женева
=============== ======================
***
Не ме отхвърляй с твоя поглед,
не ме отхвърляй с твоя глас...
Не ме оставяй в самотата,
със тебе искам да съм аз...
2005
Женева
============= ====================
***
Празен поглед в празни клони...
Празни думи в празни устни...
Кой ли с дух ще ги напълни,
та животът ми със смисъл да изпълни?!
2005
Женева
================ ====================
***
Ела по-скоро, докосни ме!
Със пръсти нежно погали ме.
Да се стопя върху гърдите ти, кат’ лед...
В очите си да виждам само теб...
2005
Женева
=================== ====================
***
Тежка зима
и парещ сняг.
В мене има
иск за бяг.
2005
Асеновград
============= ==========
***
Отчаяно защракал
на клавиатурата –
компютърна,
студена.
Отчаяно във търсене на нещо
живо...
На малко щастие,
като дете игриво...
Отчаяно във поразяващия
прозаичен чат,
подобно на един
въображаем ад...
2005
Асеновград
========= =====================
***
...И ако някога чуеш,
че съм умрял
без причина,
то знай,
че това е била
самотата,
която ме е
убила!
2005
Асеновград
=============== ===============
***
Завърнах се от някъде
далече,
където бях отишъл сам –
без никому да кажа нито дума,
че отивам там...
Видях света
различен
и плахо му се радвах –
от сърце!
А той за мен оставаше си
ироничен
с усмивка срещу моето лице.
2005
Асеновград
================ ==================
***
Целият съм стих
и целият съм песен...
Песен за тъга –
стих за самота!
2005
Асеновград
=========== ==============
***
Поканих себе си
на празнична вечеря...
Запалих свещи –
светлината да намеря.
Налях си чаша –
вдигнах я за тост.
Огледах се наоколо,
но нямах гост.
Отпих спокойно,
без думичка дори.
Дано достойно,
виното във мене ври.
Погледнах се
във своите очи
и блеснаха във мрака
хиляди лъчи.
И бях щастлив,
че себе си, видях.
Ту прав, ту крив...
на никого не завидях.
И вече по-добър,
бих казал и успокоен,
че бях намерил
себе си
(на гости)
в мен.
2005
Фрибург
========== ===============
****
Мека топлота
от ароматни свещи –
тиха самота
от напразни срещи.
2006
Фрибург
============ ==============
***
ПРИЗОРИ НА МОРСКИЯ БРЯГ
(Все още нощ.)
Море, звезди и гларуси,
прелитащи над тишината призори,
разкъсвана от морските вълни.
Нейде там в далечината
денят изгрява и се ражда...
И ранобудни хора крачат,
по ивицата плажна –
опустяла...
Телата на заспали пияници прескачат,
що макар и призори
нощта ги завладяла.
И вдишвам с пълна сила.
И ето,
някой къпе се в морето.
И бори се със сините вълни...
А на брега един поет седи,
в самотната компания на своето перо
и пише той усамотен сред шумотевицата
на осъмналите му връстници –
почерпени доволно, от сърце...
А вече синьото небе
погалва морските вълни
и следва лекия им бяг,
към този мил лазурен бряг.
2005
Созопол
======== ============== ==============
***
Не ме оголвай с думи и въпроси...
Не ме разпитвай кой съм и защо съм...
Седни до мен и бавно погледни ме
във очите!
Те ще ти разкажат всичко...
Всичко тайно и безкрайно,
потънало във мене с дните,
намиращо се свито някъде в гърдите,
нейде там – във дълбините
на моето сърце ранено
и не малко пъти огорчено...
2005
Женева
========== ============ ===============
***
Остави ме в нощта да те очаквам,
попари ме със твоите лъчи.
накара ме за тебе да разказвам,
сърцето ми не може да заспи...
И търся те, като звезда във мрака,
и чакам те, кат’ дъжд след суша.
Да напоиш с вода душата,
при тебе топло да се сгуша...
2005
Женева
=============== ===========================
***
Вълнуваща минута...
Гледам те в далечината
и желая,
и мечтая,
и искам...
Да усещам теб –
моя тайна печална любов.
2005
Асеновград
=============== ============================
***
(На бъдещата ми любов)
Дали ще те намеря някога?
Дали ще видя твоето лице?
Да бъдем винаги и всякога
две тела в едно сърце.
2005
Фрибург
=========== ===================
***
До кога .... ?
? C;ur qui soupi n’a pas ce que il d;sire ?…
Сърцето ми въздиша
и говори...
Сякаш нещо иска да ми каже,
че му липсва.
И сякаш нещо търси
и желае да намери,
но къде ли?
Да се обърне във гърдите ми –
неможе –
и да тръгне...
А само е!
Боже!
Да тупти и да въздиша...
Не е слънце, а е киша.
А въздишката ми –
не е вятър, а е ураган!
Помитащ даже мен самият –
наруган –
от многото ми чувства –
чисти –
като бели листи,
неизползвани,
а скъсани и...
Вече в коша!!!
Но, вярваме
и искаме да можем
на всичко лошо
край да сложим.
Че току виж –
животът е отишъл,
а и ти със него...
И въздишал,
и недовъздишал...
12. 04. 2006
Париж
=========== ================
***
Обичам да съм нощем
във гората...
Да гледам проницателно
звездите и луната...
Да ме докосват малки клонки
по главата
и да ме галят по косата...
Обичам да съм нощем
във гората –
сам!
И там,
да се разхождам без надзор...
Да съм свободен,
като щурците,
дето пеят в хор
своята вечерна песен...
А пред мен,
пътят тесен да ме води,
да потъват стъпките ми
във листата,
както във дебел килим,
обичам да съм нощем във гората.
16. 04. 2006
Бретан, Франция
============================ ===================================
NOSHTEN VLAK
Къде ли води този влак –
затракал тъй по релсите на коловоза?
Накъде ли заминава пак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Натварен с толкова съдби –
правостоящи дето не подвиват крак...
и стискат гневно своите зъби.
Къде ли води този влак?
Затракал шумно във нощта...
Къде ли води този влак?
Да зная и неща!
На коя ли гара ще се озова?
Кой ще да ми каже две слова?
Две слова, две неща.
Но искам,
искам, аз, да разбера,
отново питам – питам пак,
къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак...?
КЪДЕ ЛИ ВОДИ ТОЗИ ВЛАК?
К ъ д е л и в о д и т о з и в л а к...
11. 01. 2006
Фрибург
============ ============== ==================
***
Този тъжен нощен влак...
Движи се със сила мощна.
И разкъсва тишината нощна,
скита се кат’ единак.
Да се спре?
Не мисля!
Силна скорост е набрал.
Може и от себе си да бяга?!
Та и той живота е разбрал!?
И не искаше да бъде влак,
да се скита сам
и тук и там.
И в дъжд, и в слънце... В сняг...
Той не искаше да бъде вече влак.
Може би пък,
искаше да полети?
(кой ли знае?)
Трябваше ли някой
да му разреши?
Ами, да! Какво пък!? Прав си е!
Вместо по земята прашна
да се влачи,
а ние в него да се возим гордо
и да крачим,
и да храчим...
Колко е обидно само!?
Боядисан все във тъмни гами.
Ту напред, ту назад...
Т’ ва си е
направо
ад!?
Но какво да се направи?
Влакът самолет не става!
Щеше – той, във въздуха да се удави.
Хм! Аз пък!?
Ами нова ера се задава...
Днеска да си влак, а утре самолет...
Може пък и техниката да постигне –
с влакове, звезди да стигнем!??
Вместо да използваш самолета –
влакът ще лети като комета.
Или пък като космическа ракета!?
А дали щастлив ще е тогава?
Влакът винаги
остава
купчина желязо.
Нито вижда, нито чува –
вечно някому робува.
Даже и не може да обича!!!
(колко тъжно е това!?)...
Затова пък, е обичан!
И никой, ама никой не отрича,
че човек,
за да го хване,
все след него тича.
И чака ли той,
чака...
Не какво да е,
а влака.
25. 01. 2006
Фрибург
============= =========== ===============
***
Влакове различни има,
хора разни возят се във тях.
Пролет, лято есен, зима –
всеки взима своя влак.
Да си седнеш на местото,
по-добре е от метрото –
гледаш си навън полето,
стигаш даже и морето...
Влакче мое, ти, любимо!
Бързай! Давай все напред!
Там където искам – заведи ме!
Нищо, че съм без билет.
25. 01. 2006
Фрибург
*
p.s. И да знаеш! Много съм зает!
=========== =========================
***
Ах, този ретро влак!
Да пътувам с него –
ама честно:
Голям ми е мерак!
Искам да си сложа
фрак
и да се кача във този
ретро влак...
В някоя епоха – друга –
да ме заведе...
Да съм с куфари – картонени
в ръце...
И да се усмихна
(на огняря) под мустак,
за приятното пътуване
във този
ретро влак .
17. 01. 2006
Фрибург
========= ======== ================
***
Вървя по релсите на влака.
Разхождам се без цел и път.
Не знам какво ме чака?..
Поставен съм на кръстопът.
18. 01. 2006
Фрибург
===================== ============= ========================
VEK
***
Не пиша, за да стана велик.
Не това е целта на поета!
Моите стихове са само вик,
по пътеката от мен поета.
2006
Фрибург
========== ==================
***
Дъжд – порой!
И буря – песен...
В мен – покой!
Навън е есен...
2005
Женева
============= ====================
***
Объркан съм –
противоречия във мен.
Във размисли ме хвърлят,
във терзания...
Че искам в себе си да заглуша
и да затрия своите желания...
2005
Женева
================ ========================
***
Звуците на моята песен,
пак достигат Твоя свод.
И изкачват се по пътя тесен,
да намерят те живот.
Че звукът живее в тишината –
там се вижда неговият цвят,
който грее даже в тъмнината
на потъналия в грижи свят.
2005
Женева
=============== ========================
***
Следобед е.
Слънцето е спряло някъде на запад
и не мърда...
Кротък вятър гали клоните в полето.
Мен докосва надълбоко във сърцето.
2005
Женева
============ =====================
***
Ароматът ти е толкова нежен,
мила моя пролет...
Вдъхвам глътка свежест
и отлитам в моя полет...
2005
Женева
=============== ===============
***
Колко тихо беше езерото днес...
Като гладка сребърна тепсия!
Гледах го със детски интерес...
От водите му поисках да отпия!
2005
Женева
============== ===================
***
Тежка мъгла
е обвила
цялата Родопа планина...
Няма върхове!
Само бяла тъмнина...
Няма брегове,
а някъде шуми река...
Къщи няма!
Тишина.
И глас треперещ
на една жена.
2005
Асеновград
(В памет на жертвите, загинали от наводненията в България през лятото на 2005 година)
================== ========== ============= =================
(На Вася Карузо)
Птичата песен долавям
и шума на вълните пролетни
от бистрото езеро – тихо...
Постеля ми е тревата,
а завивка слънцето.
Часовник нямам.
Искам времето да спре...
Искам плътта ми духа да разбере!
Искам духът ми плътта да поведе!
2005
Женева
==================== ====================
***
Сега духът ми се радва.
Намира покой във мен.
Събужда вековна забрава
на нещо заспало във плен.
2005
Женева
=========== =================
***
Да бъдеш себе си...
Е толкова и просто,
и естествено,
и мъчно,
и добро...
Да бъдеш себе си...
Е толкова важно,
интересно
и критично...
Да бъдеш себе си...
Е и трудно,
и не леко...
Защото толкова се мъчим
да гледаме останалите,
вместо
(просто)
да бъдем себе си!
2005
Асеновград
========== ====================
***
Хомот на презрение
не искам.
В живота си ще мога
да устискам,
да притискам
да натискам.
Да се забуля в чужди образи
не искам.
Да бъда себе си
ще се опитам,
ще се скитам,
ще се считам.
Защото по-красиво нещо
няма
да бягаш от измама
и в нейна замяна
да търсиш всичко истинско
и живо,
и високо,
над земята и над всичко земно
и дълбоко.
2005
Асеновград
=========== =======================
***
Затвори очите си
и помечтай...
Виж морето
и гората...
Виж полето...
Планината...
Виж и мен!
Там, някъде във тях.
Чуй във ветровете
моя глас...
Чуй и песента...
Песента,
която аз за теб изпях.
2005
Петрич
========== ===================
Обещай ми нещо
обещаващо...
Изпълни ме с нещо изпълнимо –
изпълняващо.
Възроди ме
с всеки твой нюанс!
Дай ми шанс...
Дай ми шанс
да бъда аз...
2005
Асеновград
=========== ======================
(В памет на баба ми Йорданка)
О, ти, божур – разцъфнал!
Топиш ме с твойта прелест
и изящност – чувствена...
Широко разтворил цвета си –
пронизваш ме
със спомени мили
от моето детство отминало,
незастинали още
и дълбоко парещи...
Злото в мен изгарящи
и детето в мен
възродяващи.
2005
Асеновград
================== ===============
Глътката ми е пресъхнала
от мъка.
Мъката ми – напоена е
със жажда.
Жаждата ми – мокра е
от бунт.
Бунтът ми се готви
за последен
рунд.
2005
Габрово
=========== ====================
Too much love will kill you…
Любовта дали ще те убие?
Не, не мисля аз това!
Може само да те кара
да си страдаш,
или да се радваш
за това и онова...
Любовта понякога е без любов!
Тя веднага поразява сетивата!
И захвърля ни във залеза – суров,
като паднали звезди
без светлина във мрака...
2005
Асеновград
============== ====================
***
Вятърът ме брули гневно.
Направо, бие се със мен!
Животът т’ва го прави ежедневно,
но няма, аз, да падна победен!
2005
Асеновград
=========== ====================
***
Мастило имам,
а хартия нямам...
Думите изливам –
ням оставам.
Искам да си драскам –
да рисувам и да пиша...
Искам да порасна –
да живея и да дишам!
Искам пак да чувам
шумът на листата...
Искам пак да бъда
капка от росата.
Искам с глътки, от сърце –
морето да изпия.
Искам с двете си ръце
злото да надвия.
Искам – пак, отново
да драскам и да пиша...
Искам пак да мога
на мен си да приличам!
2005
Фрибург
========= ===============
***
Вече не затварям
щорите на моята стая.
Нека всички гледат
и надничат.
И накрая –
никому не ще да бъда
интересен.
Поканени сте всички
в моята душа –
концерт и песен.
2006
Фрибург
======== ==================
***
Тези редки решетки...
Мога ли да се промуша
между тях?
После бързо да избягам
без да съм направил грях.
2006
Фрибург
========== ==================
***
Двадесет и пет години...
В търсене на идеали.
Ти, приятелю, връстнико,
смисълът на този свят,
разбра ли?
Стана ли ти ясно,
че за четвърт век –
в студ, и в мраз, и в зной,
и в пек...
Май сме пак на тясно!?
Търсим интензивно лек.
Двадесет и пет години...
Ти основи си налял,
към житейски опит
път си извървял.
О, приятелю, връстнико,
даже и да остарееш ти,
горе дръж главата!
Пак на двадесет и пет си остани!
2006
Фрибург
=============== =====================
***
Един часът.
След полунощ.
Дочу се удар на камбана.
Аз пиша стихове –
заспивам.
Да мога рано сутринта
да стана.
2006
Фрибург
======== ===================
(На баба ми Мария)
Чаша кафе...
Ароматно и чисто.
В ранния следобед
със своя аромат ме опива
и пронизва моите сетива...
Прониква в мен,
тъй както сок в стъбло...
Изпълва ме със сили
и желание
да пея с пълен глас
и да се радвам на живота
и на всички малки радости
във него,
които ме карат да си спомням,
че все още съм,
че все още дишам...
2005
Асеновград
=========== ===============
***
Поезията е живот –
животът е стихия.
Не искам кат’ робот
да ям и да пия.
Искам да живея
и стихове да пиша.
С думите си да успея
въздуха да дишам.
Даже да ме няма –
стиховете ми са тук.
Те са част от мене –
моят малък труд.
2006
Фрибург
============= ==========
====== =================== =============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
ДИМИТР АРНАУДОВ. БОЛГАРИЯ
Господь послал встречу с удивительным юношей. Димитър Арнаудов родился в 1981г.в Болгарии. И жизнь его помчалась вперед со скоростью экспресса, без остановок! Посудите сами:
1999-с отличием закончил Пловдивскую Духовную Семинарию (Болгария) и был направлен на подготовительный курс для изучения новогореческого языка в Грецию, в Церковный Лицей г.Килкис.
2003-с отличием закончил Богословский факультет Государственного Университета в г. Салоники, Греция.
Далее работал инспектором - воспитателем в Церковном лицее в г.Килкис, где до этого изучал новогреческий язык.
Затем специализировался по каноническому праву в Университетах Швейцарии и Бельгии...
Невозможно спокойно писать об этом молодом человеке.
http://www.dveri.bg/content/view/6341/29/
--------------------------- ------------------- -----------------------
Къде ли води този влак –
затракал тъй по релсите на коловоза?
Накъде ли заминава пак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Натварен с толкова съдби –
правостоящи дето не подвиват крак...
и стискат гневно своите зъби.
Къде ли води този влак?
Затракал шумно във нощта...
Къде ли води този влак?
Да зная и неща!
На коя ли гара ще се озова?
Кой ще да ми каже две слова?
Две слова, две неща.
Но искам,
искам, аз, да разбера,
отново питам – питам пак,
къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак...?
КЪДЕ ЛИ ВОДИ ТОЗИ ВЛАК?
К ъ д е л и в о д и т о з и в л а к...
11. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
* * *
*** (перевод П.Голубкова)
Где же поезд тот пропал,
Что по рельсам так стучал?
То ль обратно убежал?
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал?
То ль стоит там без движенья?
Я аж гневно зубы сжал
От его неуваженья.
Где же поезд тот пропал?
Так гремел ведь среди ночи…
Где же поезд тот пропал?
Что, никто узнать не хочет?
Что за станция? Толково
Скажет кто-то хоть два слова?
Только два. Я Вам клянусь:
Дальше сам я разберусь…
Есть такие, кто бы знал:
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал?
Где же поезд тот пропал…?
ГДЕ ЖЕ ПОЕЗД ТОТ ПРОПАЛ?
Гдежепоездтотпропал…
* * *
* * *
*** (переклад П. Голубкова)
Куди ж по?зд той пропав,
Що по рейках калатав?
Чиходу зворотню дав?
Куди ж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав?
Чизастряв десь,б?долага?
Гн?вно зуби я стискав
В?д тако? неповаги.
Кудиж по?зд той пропав?
Так грим?в посеред ноч? ...
Кудиж по?зд той пропав?
Хто д?знатися захоче?
Що за станц?я? Панове,
Скаже хтось хоча б два слова?
Т?льки два. Я Вам клянуся:
Дал? сам я розберуся ...
? так?, хто б точно знав:
Кудиж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав?
Кудиж по?зд той пропав ...?
КУДИ Ж ПО?ЗД той пропав?
Кудижпо?здтойпропав...
=============================================
=================== ==========================
=========================== ==================================
Този тъжен нощен влак...
Движи се със сила мощна.
И разкъсва тишината нощна,
скита се кат’ единак.
Да се спре?
Не мисля!
Силна скорост е набрал.
Може и от себе си да бяга?!
Та и той живота е разбрал!?
И не искаше да бъде влак,
да се скита сам
и тук и там.
И в дъжд, и в слънце... В сняг...
Той не искаше да бъде вече влак.
Може би пък,
искаше да полети?
(кой ли знае?)
Трябваше ли някой
да му разреши?
Ами, да! Какво пък!? Прав си е!
Вместо по земята прашна
да се влачи,
а ние в него да се возим гордо
и да крачим,
и да храчим...
Колко е обидно само!?
Боядисан все във тъмни гами.
Ту напред, ту назад...
Т’ ва си е
направо
ад!?
Но какво да се направи?
Влакът самолет не става!
Щеше – той, във въздуха да се удави.
Хм! Аз пък!?
Ами нова ера се задава...
Днеска да си влак, а утре самолет...
Може пък и техниката да постигне –
с влакове, звезди да стигнем!??
Вместо да използваш самолета –
влакът ще лети като комета.
Или пък като космическа ракета!?
А дали щастлив ще е тогава?
Влакът винаги
остава
купчина желязо.
Нито вижда, нито чува –
вечно някому робува.
Даже и не може да обича!!!
(колко тъжно е това!?)...
Затова пък, е обичан!
И никой, ама никой не отрича,
че човек,
за да го хване,
все след него тича.
И чака ли той,
чака...
Не какво да е,
а влака.
25. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
============= =================== ===================
Влакове различни има,
хора разни возят се във тях.
Пролет, лято есен, зима –
всеки взима своя влак.
Да си седнеш на местото,
по-добре е от метрото –
гледаш си навън полето,
стигаш даже и морето...
Влакче мое, ти, любимо!
Бързай! Давай все напред!
Там където искам – заведи ме!
Нищо, че съм без билет.
25. 01. 2006
Фрибург
Швейцария
(из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
* * *
Дословный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани:
Поезда различными бывают,
Люди разные ездят в них.
Весной, летом, осенью, зимой
Каждый садится в свой поезд.
Когда сядешь в поезд, понимаешь,
Насколько он лучше, чем метро.
Ведь можно увидеть и поле за окном,
И доехать до самого моря.
Долгожданный, милый поезд,(мой любимый поезд)
Поспеши, лети вперёд!
Довези, куда мне надо.
Ничего страшного, что я еду без билета...
***Примечание переводчика:
Слово "влак" обозначает "поезд"
(сравните в русском языке однокоренное слово "влачить", например, влачить жалкое существование, т.е. проводить жизнь в нищете или унынии...)
Димитр употребил уменьшительно-ласкательный суффикс и написал слово "влакчик".
В русском языке слово поезд не употребляется с данным суффиксом, как, например,
вагон - вагончик, или состав-составчик
========================== ======================= ==============================
Вървя по релсите на влака.
Разхождам се без цел и път.
Не знам какво ме чака?..
Поставен съм на кръстопът.
18. 01. 2006
Фрибург
* * *
РЕТРО ВЛАК
Димитр Арнаудов
Ах, този ретро влак!
Да пътувам с него –
ама честно:
Голям ми е мерак!
Искам да си сложа
фрак
и да се кача във този
ретро влак...
В някоя епоха – друга –
да ме заведе...
Да съм с куфари – картонени
в ръце...
И да се усмихна
(на огняря) под мустак,
за приятното пътуване
във този
ретро влак .
17. 01. 2006
Фрибург
Швейцария.
Из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
p.s. И да знаеш! Много съм зает!
РЕТРО ПОЕЗД
Свободный перевод
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ах, этот ретро поезд!
Такая красота...
Поехать в нём, ну правда:
Прекрасная мечта!
Одел бы фрак - и в поезд.
Жилет, часы с цепочкой...
Ну просто ретро-повесть:
Крахмальная сорочка...
Картонный милый чемодан,
Старинная эпоха.
И взгляды на перроне дам,
И просто охи-вздохи...
У топки - важный кочегар...
Все десять километров
Любуются им мал и стар
В поездке в стиле ретро!
17.01.2006г.
Фрибург.
Швейцария.
Из цикла "НОЧНОЙ ПОЕЗД"
p.s. И пойми! Я очень занят!!
Заметки переводчика:
ФРАК (ФРАЧНЫЙ КОСТЮМ) - мужской парадный костюм для приемов особого покроя – короткий спереди и с двумя длинными узкими фалдами (полами) сзади.
Изначально этот костюм был придуман для кавалеристов, но так как военные считались частью высшего общества и на приемы и балы выходили в военной одежде, фрак довольно быстро завоевал сердца светских львов и прочно вошел в моду.
В наше время фрак можно увидеть довольно редко: на венских балах, на свадьбах, за дирижерским пультом или на сцене, но несмотря ни на что, этот вид костюма несет в себе элегантность и шик высших слоев общества.
Человеку, одевшему фрак, необходимо соблюсти все формальности его ношения.
Итак, к фраку необходимы: узкие брюки с высокой талией, желательно с лампасами, белая фрачная рубашка под запонки и белая бабочка. Так же под фрак часто одевают жилет, который тоже должен быть белого цвета. Наручные часы к фраку не носят, а для усиления пышности можно приобрести часы на цепочке. Фрачный костюм предполагает только черные лаковые туфли. И наконец, фрак должен быть сшит только в ручную на заказ под Ваш индивидуальный размер. Ткань, используемая для изготовления фрака, может быть только английская шерсть, лацканы и лампасы делаются атласными. Петли под пуговицы обметываются вручную, внутренняя отделка исполняется с применением ручных технологий. В качестве головного убора к фраку одевают цилиндр.
Примечание:
Фрак необходимо одевать, если в приглашении на мероприятие написано white tie.
============ =========================== ==================== =======================
ИЗОСТАВЕНИЯТ МОНАСТИР
Малък,сгушен монастир -
птичка край планински вир.
с бели, като сняг, стени,
с дъбови отвън врати...
Зърнах те от недалечно било,
монастирче мое мило,
и заплака моето сърце
с глас на мъничко дете.
Кой ли в теб живее?
Кой ли в храмчето ти пее?
Никой тука се не подвизава!
Ти потънало си във забрава.
Празен е и този монастир.
Празен е като пресъхнал вир.
Съжали го, Боже, Ти!
С благочестие го напълни.
01.10.2002. г.Салоники. Греция
ЗАБРОШЕННЫЙ МОНАСТЫРЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани.
http://www.stihi.ru/2008/03/16/1912
Монастырь вдали к скале приник.
Там в тени чистейший бьёт родник.
Стены белые, дубовые врата,
Тишина, покой и красота...
Припев:
Милый монастырь, издалека
Я тебя увидел свысока.
Защемило сердце в тишине:
Поспешит ли кто навстречу мне?
Есть ли кто - нибудь в монастыре?
Запоют ли в храме на заре?
Или же заброшен, позабыт
Монастырь среди лесов стоит?
Припев.
Но обитель древняя пуста...
Лишь скрипят дубовые врата...
Господи, в обитель жизнь вдохни!
Господи! Спаси и Сохрани!
Март 2008.г.Пловдив. Болгария
============ ================== =========================
КОЛЕДНА МОЛИТВА.
Дойди, Христе, да се родиш във мен.
Във мойта скромна пещера,
във моя малък Витлеем...
Аз нямам бляскави палати,
ни скъпи дарове да Ти даря,
но искам в мен да заживееш -
душа на Теб да посветя.
Че тя е празна пещера,
що всичко има и що всичко губи.
На Теб се тя надява,
неще я Ти погубиш!
Та като влезеш в нея като Бог,
да вкуси Твоя рай
и мигом Божеството Ти докрай
да блесне с топла Светлина,
та мене, грешния, да озари -
леда на греховете да стопи...
Духовна пролет да изгрее
и птички, като ангели да пеят,
да благославят Бога в този ден,
във този ден, във който е роден.
25.12.2003г.
г.Асеновград
Болгария.
РОЖДЕСТВЕНСКАЯ МОЛИТВА
Авторизированный перевод
с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/01/07/959
Приди, Христе, чтобы во мне родиться.
В мою пещеру скромную,
Во внутренний мой Вифлеем...
Нет у меня палат роскошных,
И ценные дары я не смогу Тебе дарить,
Но я хочу, чтоб Ты в меня вселился -
Чтоб душу мог Тебе я посвятить.
Сейчас душа - лишь праздная пещера,
Которая, имея всё, теряет всё,
Лишь на Тебя, Всевышний, уповаю,
Что не погубишь Ты её!
Когда наполнится душа моя
Божественной любовью,
И вкусит Твой благословенный Рай,
И Светом Истины Твоей
Душа моя внезапно озарится,
Растопишь Ты тогда во мне
Холодный лёд грехов Своим теплом.
Духовная весна над миром воцарится.
И птицы в поднебесье запоют.
Благословен пусть будет день,
Когда Господь родился. Пусть будет
Этот день благословен!
=============== ================ ===============
СЪРЦЕ ЧИСТО СЪЗДАЙ В МЕНЕ БОЖЕ...
(Пс.50,12)
В ноша съм сам,
но не самотен...
...Бих искал да отдам
сърцето си на Бога...
Да го прочисти с любовта Си,
със милостта Си да го просвети
и обдарено с щедростта Му,
отново да ми го дари...
03.12.2003
Солун
* * *
СЕРДЦЕ ЧИСТО СОЗИЖДИ ВО МНЕ, БОЖЕ...
(Псалом 50, покаянный)
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой - Арзиани.
* * *
Псалом 50 - покаянный псалом Давида
По-русски:
Помилуй меня. Боже, по великой милости Твоей, и по множеству щедрот Твоих изгладь беззакония мои. Многократно омой меня от беззакония моего, и от греха моего очисти меня, ибо беззакония мои я сознаю, и грех мой всегда предо мной. Тебе, Тебе единому согрешил я и лукавое пред очами Твоими сделал, так что Ты праведен в приговоре Твоем и чист в суде Твоем. Вот, я в беззаконии зачат, и во грехе родила меня мать моя. Вот, Ты возлюбил истину в сердце и внутрь меня явил мне мудрость (Твою). Окропи меня иссопом, и буду чист; омой меня, и буду белее снега. Дай мне услышать радость и веселие, и возрадуются кости. Тобою сокрушенные. Отврати лицо Твое от грехов моих и изгладь все беззакония мои. Сердце чистое сотвори во мне, Боже, и дух правый обнови внутри меня. Не отвергни меня от лица Твоего и Духа Твоего Святого не отними от меня. Возврати мне радость спасения Твоего и Духом Владычественным утверди меня. Научу беззаконных путям Твоим, и нечестивые к Тебе обратятся. Избавь меня от кровей. Боже, Боже спасения моего, и язык мой восхвалит правду Твою. Господь, отверзи уста мои, и уста мои возвестят хвалу Твою: ибо жертвы Ты не желаешь, - я дал бы ее; к всесожжению не благоволишь. Жертва Богу - дух сокрушенный; сердца сокрушенного и смиренного Ты не презришь, Боже. Облагодетельствуй, Господь, по благоволению Твоему Сион; воздвигни стены Иерусалима: тогда благоугодны будут Тебе жертвы правды, возношение и всесожжение; тогда возложат на алтарь Твой тельцов.
Щедроты - богатые милости. Паче - более. Наипаче - особенно. Аз - я. Яко - потому что. Выну - всегда. Внегда - когда. Се - вот. Иссоп - трава, употреблявшаяся евреями для окропления себя жертвенной кровью. Даси - дай. Созижди - сделай. Прав -праведный, безгрешный. Утроба - живот, внутренность человека. Воздаждь - дай. Устне - рот, язык. Убо - поистине. Всесожжение - еврейская жертва, при которой животное все без остатков сжигалось на жертвеннике. Ублажи - дай блаженство, осчастливь. Сион - гора в Иудее, в городе Иерусалиме. Алтарь - жертвенник.
========================= ============================= ======================
Не ме отхвърляй с твоя поглед,
Не ме отхвърляй с твоя глас...
Не ме оставай в самотата,
Със тебе искам да със аз...
2005
Женева
Подстрочный перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Не отвергай меня ты взглядом,
Не отвергай меня голосом (словом)...
Не оставляй меня в одиночестве,
С тобой хочу быть я...
Свободный поэтический перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Не отвергай меня ты взглядом,
И словом "нет" не отвергай...
С тобой хочу быть вечно рядом,
Не оставляй, не оставляй...
***
Меко топлота
от ароматни свещи-
тиха самота
от напразни срещи.
2006
Фрибург
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Мягкое тепло
от ароматной свечи-
Тихое одиночество
от напрасной встречи.
***
...И ако някога чуешь,
че съм умрял
и без причина,
то знай,
че това е била
самотата,
която ме е убила!
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
И если когда-нибудь услышишь,
что я умер
без причины,
то знай,
что это было одиночество,
Которое меня и убило!
Свободный поэтический перевод
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Если услышишь,
что умер я
И без причины,
знай, что вина твоя-
одиночество,
И кручина
в лапы взяла и сгубила,
это меня и убило!
***
Вълнуваща минута...
Гледам те в далечината
и желая,
и мечтая,
и искам...
Да усещам теб-
моя тайна печална любов.
2005
Асеновград
Перевод Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
http://www.stihi.ru/2011/02/25/4841
Волнующая минута...
Вижу тебя в далеке
и желаю,
и мечтаю,
и хочу...
Чувствовать тебя вновь-
Моя тайная, печальная любовь.
Перевод на стихотворение "Не ме отхвърляй",занял 3 место в III МЕЖДУНАРОДНОМ КОНКУРСЕ ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: ОТРАЖЕНИЕ ИСТОРИИ СТРАНЫ И СУДЬБЫ ЧЕЛОВЕКА
В ЗЕРКАЛЕ СОВРЕМЕННОЙ ПОЭЗИИ",В НОМИНАЦИИ "СЕРДЦА ИЗЛУЧАЮТ МУЗЫКУ".
Итоги конкурса:http://www.stihi.ru/2011/04/30/807
===================== ============================ ============================
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Приеми ме, Боже, Господи, Христе,
на Твоята вечеря тайна.
Умий смирено моите нозе,
а с тях и цяла ми душа окайна.
Да седна кротко на трапезата до Теб,
на крайчето на масата да седна,
да гледам във лицето само Теб,
на Твоите гърди да се облегна.
Да вкуся от животворящото Ти тяло,
да пия от безценната Ти кръв,
сърцето като сняг да бъде бяло,
да търси то към Тебе път...
04. 07. 2004.
Безансон
================== ========================
ВЕЛИКА СЪБОТА
Да замлъкне всяка плът човешка
и със страх да застои,
заради Адамовата грешка,
що Христос на кръст виси.
И във гроб се Той полага –
Невместимий наш Творец.
Сатаната в ужас бяга –
знае що го чака днес!
Възкръсни Ти Боже наш!
В третий ден от гроба възкръсни!
Че със смърт смъртта потъпкваш,
нам живота вечен подари!
04. 07. 2004.
Безансон
============= =====================
КУЛИНАРНИ МЕЧТИ
Торти, пасти, баклави –
туй са моите мечти!
Захар, карамел и шоколад:
Не издържам! Ще умра от глад!
За диетата зловеща,
кой сега се сеща?
Тук нагъвам сирена,
пълномаслени млека!!!
Хапването е честито
за стомахчето ми сито.
Как да сторя аз телце,
като хапвам си месце?!?
Тая мойта снага,
вече взе да ми дотяга.
Ах, веднъж да се отпусна
на една вечеря вкусна...
Да забравя срам и свян,
на чревоугодие да се отдам!
Че ордьоврите богати
с майонезени салати,
всичко в миг унищожавам –
вълк аз ставам!
А десертите със крем,
сякаш чакат мен!
Ето, в ъгълчето там,
с удоволствие ще ги изям!
Па на сутринта кат се събудя,
гладен на закуска пак
с ябълка и чай накрак!
Този сън мой фантастичен,
много ми е симпатичен!
Ах, кога ще се повтори,
кой ще да ми отговори?
Туй са тайни на сърцето,
мислите ни там където
чакат своята съдба
във живота на света!
21. 08. 2004.
Безансон, Франция
========== ==========================================
(няколко месеца по – късно)
Торти,
пасти,
баклави,
ти завинаги ги забрави!!!
Захар, карамел и шоколад –
те са най – големият ти враг.
27. 03. 2005
Женева
ИЗПОВЕД
Във всичко виждах Теб,
по-рано, като бях без грях.
Далеч от Твойта милост
на ада бездната съзрях!
Там паднах зарад мойте грехове –
отведоха ме, като кучета във мрака,
там де не грее Твоето лице,
там дето цар е само сатаната!
Как трудна беше таз разлъка
от Твоята Божествена прегръдка.
Сърцето ми изпълни се със мъка
от тази тежка и горчива глътка!
Незнаех как да се преборя
със злите сили покрай мен.
Остана ми едно да сторя:
Да се призная аз за победен.
Неможеше душата да се примири
със участта си – таз зловеща
и биеше отвътре моите гърди,
че само Тебе, Боже, иска да усеща...
Но Ти Си, Господи, във всичко,
дори и в тежкия ми грях!!!
Дори и там, където мисля, че те няма
на милостта ти портата видях.
Открехнал си я, Господи, за мен!
Да вляза в Твоите двори, несмутен...
Да зная че Си винаги до мен,
до мен и в съдния ми ден!
08. 08. 2004 – 27. 03. 2005
Безансон – Женева
================= ==========================
IN MEMORIAM
В памет на моята баба.
Тъй светла виждам те да спиш,
обляна във лъчите на зората...
И тръгнала си на далечен път,
отиваш да живееш в тишината.
Кат мъничка звездица във небето,
ще гледам с обич на лицето,
що даваше любов на всички,
от своите ръце еднички...
Бабо,
мила бабо,
как не мога само,
да си представя, че те няма!?
Но ти си тук!
Живееш между нас
и в нас...
Живееш вкъщи, на градината, лозето...
Живееш, ти, навсякъде където –
твоят дух е пълнил всичко...
Почивай, бабо, в мир и тишина...
Че всеки що се труди,
трябва да почива...
Някъде далеч във вечността.
01. 11. 2004
Женева
=============== =======================
REQIUEM
И пак надминах гордостта,
и пак погледнах се в очите,
и разбрах,
Че този свят е пълен с подлост,
която чак сега видях...
И виках силно в своя мрак,
за помощ виках, но уви!!!
И вглеждайки се пак
във себе си
видях,
че няма кой ръка да ми дари...
И стегнах се във своята слабост,
и вдигнах се във своята немощ.....
12. 01. 2005
Женева
============== =======================
***
Ще мисля, че животът свършва,
Ще вярвам, че духът лети...
Ще виждам как отново
аз се раждам,
когато разумът към Теб лети...
12.01.2005
Женева
============== =====================
***
Отново те намерих!
Или по – точно,
ти ме мен откри!
Сега съм млад и хубав!
Отново в мен любов гори!
12.01.2005
Женева
================= ====================
***
Снежинки мои, бели, леки...
Засипвате пред мене моите пътеки,
докосвате със лекотата своя,
моя ден студен...
Не се стопявайте!
Елате и бъдете част от мен!
Разхлаждайте ме в топлото ми лято,
и радвайте ме в лютата ми зима.
И аз да бъда лек и чист кат вас!
Дано завинаги ви има!!!
06. 03. 2005
Женева
=============== ========================
***
Ти, моя малка, не плачи.
Не бягай, моля те,
поспри се!
Живота труден победи,
от другаде например,
ти го погледни
и леко ти се поведи
по житейските вълни
безумно парещи...
Ти, малка моя знай!
Че войнът бие се докрай!
А накрая бива увенчан,
от всичко що е той видял
с очите на сърцето си –
отворени широко
и жадно пиещи във мрака...
И все пак, за да бъдеш
пълноценна,
не значи, че би следвало
за някой
да си вредна!
18. 09. 2005
Асеновград
=============== =================
***
Знаеш ли,
колко много те чаках
и колко много те исках,
моя любов?
Знаеш ли,
как горещо желаех
и как ранено те търсех
с всеки мой зов?
Знаеш ли?
Ти си нещото,
нищото...
Ти си всичкото
в моя живот...
22. 09. 2005
Петрич
=============== ====================
***
Петрички нощи...
Топли и меки...
Под шума на Беласица –
гордо разперила своята грива...
22. 09. 2005
Петрич
================ =====================
***
За теб, сърце...
Любовта е само
лекарството надеждно!
В реанимацията на живота,
бе зададен ми въпроса,
как да бъда без любов...?
И от отговора мой –
суров,
чак потръпна лекарят втрещен.....
“Без любов, немога, нито ден”...
05. 10. 2005
Асеновград
================== ======================
***
Да завървя по пътя нов...
Да заживея свой живот...
Да бъда скоро с теб –
любов,
любов...
05. 10. 2005
Асеновград
=================== ========================
***
Писмото ти изпълни ме със радост...
Не чаках вече твоя отговор –
жадуван...
И мислех, че за жалост
оставам аз тебе отпътувал...
10. 10. 2005
Асеновград
=================== =======================
***
Не, немога да те пусна да заминеш...
Остани за още малко!...
Само още ден !?
А “малкото” – това, дали ще бъде малко?...
...Този отговор го остави на мен! ;
10. 10. 2005
Асеновград
===================== =======================
***
Позволи ми,
само,
да те обичам...
Позволи ми,
само,
да съм мил със теб...
Да бъдеш моето кокиче...
Да стопяваш в мене всеки лед...
13. 12. 2005
Фрибург
================== ==================
***
Пламъкът на тази свещ
прогаря моите сетива.
Мигом сякаш огънят горещ
разплита сложните ми плетива.
И създава чувството във мен,
че във тази нощ е ден...
Ден, от тъмнина – непобеден,
ден, с луната оцветен.
20. 12. 2005
Асеновград
============== ====================
***
Страхувах се, че няма да те има...
Страхувах се, че в мен ще бъде зима.
Сънувах те, че ще си ледена висулка,
видях те,
да бъдеш
снежно-бяла булка.
20. 12. 2005
Асеновград
=================== ===============================
***
Не, Ти не си във бурята –
студена,
нито си във огъня зловещ.
Ти си – тишината въплътена...
Ти си в пламъка на моята свещ.
20. 12. 2005
Асеновград
============================ ===================
***
...Гов;ри със себе си,
а после се беси...
И без думи – пита:
- Къде си? Не се крий
зад тези завеси!
Зная – там зле си!
Покажи ми
двете ръце си.
Прекрати вече
тези процеси.
Събери силите си.
И кажи на всички
Човеци:
- Аз ще живея!
И ще бъда
себе си.
01. 02. 2006
Фрибург
================ =================
PARAD NA SAMOTATA
Засвири, свирачо, с твойта арфа –
безпощадна.
Струните опъвай, ти!
Не ги жали!
Моето сърце самотно,
с музиката раздери!
Засвири за болката и обичта...
Засвири за тези, дето плачат и обичат...
Засвири, за нея – любовта!
Засвири за най-красивите неща!
Събуди желанието в мен,
да бъда струна,
звук,
рефрен...
И когато свърши песента ти нежна,
и когато тръгна си оттам,
не забравяй погледа ми тъжен
и усмивката – копнежна.
Чуй и думите ми – там,
в последния акорд разлян...
Братко мой,
свирачо,
аз съм сам...
2005
Gare de Lausanne
============== ===================
***
Ще те галя, без да те докосвам.
Ще те отпивам, без да пия.
Ще те имам, без да си до мен!
И ще те чакам,
за да дойдеш в някой ден...
2005
Женева
============== ====================
***
Да видя никого не искам,
от хората които ме крадат.
Които взимат си от мен,
без нищичко да ми дадат...
2005
Женева
=============== ======================
***
Не ме отхвърляй с твоя поглед,
не ме отхвърляй с твоя глас...
Не ме оставяй в самотата,
със тебе искам да съм аз...
2005
Женева
============= ====================
***
Празен поглед в празни клони...
Празни думи в празни устни...
Кой ли с дух ще ги напълни,
та животът ми със смисъл да изпълни?!
2005
Женева
================ ====================
***
Ела по-скоро, докосни ме!
Със пръсти нежно погали ме.
Да се стопя върху гърдите ти, кат’ лед...
В очите си да виждам само теб...
2005
Женева
=================== ====================
***
Тежка зима
и парещ сняг.
В мене има
иск за бяг.
2005
Асеновград
============= ==========
***
Отчаяно защракал
на клавиатурата –
компютърна,
студена.
Отчаяно във търсене на нещо
живо...
На малко щастие,
като дете игриво...
Отчаяно във поразяващия
прозаичен чат,
подобно на един
въображаем ад...
2005
Асеновград
========= =====================
***
...И ако някога чуеш,
че съм умрял
без причина,
то знай,
че това е била
самотата,
която ме е
убила!
2005
Асеновград
=============== ===============
***
Завърнах се от някъде
далече,
където бях отишъл сам –
без никому да кажа нито дума,
че отивам там...
Видях света
различен
и плахо му се радвах –
от сърце!
А той за мен оставаше си
ироничен
с усмивка срещу моето лице.
2005
Асеновград
================ ==================
***
Целият съм стих
и целият съм песен...
Песен за тъга –
стих за самота!
2005
Асеновград
=========== ==============
***
Поканих себе си
на празнична вечеря...
Запалих свещи –
светлината да намеря.
Налях си чаша –
вдигнах я за тост.
Огледах се наоколо,
но нямах гост.
Отпих спокойно,
без думичка дори.
Дано достойно,
виното във мене ври.
Погледнах се
във своите очи
и блеснаха във мрака
хиляди лъчи.
И бях щастлив,
че себе си, видях.
Ту прав, ту крив...
на никого не завидях.
И вече по-добър,
бих казал и успокоен,
че бях намерил
себе си
(на гости)
в мен.
2005
Фрибург
========== ===============
****
Мека топлота
от ароматни свещи –
тиха самота
от напразни срещи.
2006
Фрибург
============ ==============
***
ПРИЗОРИ НА МОРСКИЯ БРЯГ
(Все още нощ.)
Море, звезди и гларуси,
прелитащи над тишината призори,
разкъсвана от морските вълни.
Нейде там в далечината
денят изгрява и се ражда...
И ранобудни хора крачат,
по ивицата плажна –
опустяла...
Телата на заспали пияници прескачат,
що макар и призори
нощта ги завладяла.
И вдишвам с пълна сила.
И ето,
някой къпе се в морето.
И бори се със сините вълни...
А на брега един поет седи,
в самотната компания на своето перо
и пише той усамотен сред шумотевицата
на осъмналите му връстници –
почерпени доволно, от сърце...
А вече синьото небе
погалва морските вълни
и следва лекия им бяг,
към този мил лазурен бряг.
2005
Созопол
======== ============== ==============
***
Не ме оголвай с думи и въпроси...
Не ме разпитвай кой съм и защо съм...
Седни до мен и бавно погледни ме
във очите!
Те ще ти разкажат всичко...
Всичко тайно и безкрайно,
потънало във мене с дните,
намиращо се свито някъде в гърдите,
нейде там – във дълбините
на моето сърце ранено
и не малко пъти огорчено...
2005
Женева
========== ============ ===============
***
Остави ме в нощта да те очаквам,
попари ме със твоите лъчи.
накара ме за тебе да разказвам,
сърцето ми не може да заспи...
И търся те, като звезда във мрака,
и чакам те, кат’ дъжд след суша.
Да напоиш с вода душата,
при тебе топло да се сгуша...
2005
Женева
=============== ===========================
***
Вълнуваща минута...
Гледам те в далечината
и желая,
и мечтая,
и искам...
Да усещам теб –
моя тайна печална любов.
2005
Асеновград
=============== ============================
***
(На бъдещата ми любов)
Дали ще те намеря някога?
Дали ще видя твоето лице?
Да бъдем винаги и всякога
две тела в едно сърце.
2005
Фрибург
=========== ===================
***
До кога .... ?
? C;ur qui soupi n’a pas ce que il d;sire ?…
Сърцето ми въздиша
и говори...
Сякаш нещо иска да ми каже,
че му липсва.
И сякаш нещо търси
и желае да намери,
но къде ли?
Да се обърне във гърдите ми –
неможе –
и да тръгне...
А само е!
Боже!
Да тупти и да въздиша...
Не е слънце, а е киша.
А въздишката ми –
не е вятър, а е ураган!
Помитащ даже мен самият –
наруган –
от многото ми чувства –
чисти –
като бели листи,
неизползвани,
а скъсани и...
Вече в коша!!!
Но, вярваме
и искаме да можем
на всичко лошо
край да сложим.
Че току виж –
животът е отишъл,
а и ти със него...
И въздишал,
и недовъздишал...
12. 04. 2006
Париж
=========== ================
***
Обичам да съм нощем
във гората...
Да гледам проницателно
звездите и луната...
Да ме докосват малки клонки
по главата
и да ме галят по косата...
Обичам да съм нощем
във гората –
сам!
И там,
да се разхождам без надзор...
Да съм свободен,
като щурците,
дето пеят в хор
своята вечерна песен...
А пред мен,
пътят тесен да ме води,
да потъват стъпките ми
във листата,
както във дебел килим,
обичам да съм нощем във гората.
16. 04. 2006
Бретан, Франция
============================ ===================================
NOSHTEN VLAK
Къде ли води този влак –
затракал тъй по релсите на коловоза?
Накъде ли заминава пак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Натварен с толкова съдби –
правостоящи дето не подвиват крак...
и стискат гневно своите зъби.
Къде ли води този влак?
Затракал шумно във нощта...
Къде ли води този влак?
Да зная и неща!
На коя ли гара ще се озова?
Кой ще да ми каже две слова?
Две слова, две неща.
Но искам,
искам, аз, да разбера,
отново питам – питам пак,
къде ли води този влак?
Къде ли води този влак?
Къде ли води този влак...?
КЪДЕ ЛИ ВОДИ ТОЗИ ВЛАК?
К ъ д е л и в о д и т о з и в л а к...
11. 01. 2006
Фрибург
============ ============== ==================
***
Този тъжен нощен влак...
Движи се със сила мощна.
И разкъсва тишината нощна,
скита се кат’ единак.
Да се спре?
Не мисля!
Силна скорост е набрал.
Може и от себе си да бяга?!
Та и той живота е разбрал!?
И не искаше да бъде влак,
да се скита сам
и тук и там.
И в дъжд, и в слънце... В сняг...
Той не искаше да бъде вече влак.
Може би пък,
искаше да полети?
(кой ли знае?)
Трябваше ли някой
да му разреши?
Ами, да! Какво пък!? Прав си е!
Вместо по земята прашна
да се влачи,
а ние в него да се возим гордо
и да крачим,
и да храчим...
Колко е обидно само!?
Боядисан все във тъмни гами.
Ту напред, ту назад...
Т’ ва си е
направо
ад!?
Но какво да се направи?
Влакът самолет не става!
Щеше – той, във въздуха да се удави.
Хм! Аз пък!?
Ами нова ера се задава...
Днеска да си влак, а утре самолет...
Може пък и техниката да постигне –
с влакове, звезди да стигнем!??
Вместо да използваш самолета –
влакът ще лети като комета.
Или пък като космическа ракета!?
А дали щастлив ще е тогава?
Влакът винаги
остава
купчина желязо.
Нито вижда, нито чува –
вечно някому робува.
Даже и не може да обича!!!
(колко тъжно е това!?)...
Затова пък, е обичан!
И никой, ама никой не отрича,
че човек,
за да го хване,
все след него тича.
И чака ли той,
чака...
Не какво да е,
а влака.
25. 01. 2006
Фрибург
============= =========== ===============
***
Влакове различни има,
хора разни возят се във тях.
Пролет, лято есен, зима –
всеки взима своя влак.
Да си седнеш на местото,
по-добре е от метрото –
гледаш си навън полето,
стигаш даже и морето...
Влакче мое, ти, любимо!
Бързай! Давай все напред!
Там където искам – заведи ме!
Нищо, че съм без билет.
25. 01. 2006
Фрибург
*
p.s. И да знаеш! Много съм зает!
=========== =========================
***
Ах, този ретро влак!
Да пътувам с него –
ама честно:
Голям ми е мерак!
Искам да си сложа
фрак
и да се кача във този
ретро влак...
В някоя епоха – друга –
да ме заведе...
Да съм с куфари – картонени
в ръце...
И да се усмихна
(на огняря) под мустак,
за приятното пътуване
във този
ретро влак .
17. 01. 2006
Фрибург
========= ======== ================
***
Вървя по релсите на влака.
Разхождам се без цел и път.
Не знам какво ме чака?..
Поставен съм на кръстопът.
18. 01. 2006
Фрибург
===================== ============= ========================
VEK
***
Не пиша, за да стана велик.
Не това е целта на поета!
Моите стихове са само вик,
по пътеката от мен поета.
2006
Фрибург
========== ==================
***
Дъжд – порой!
И буря – песен...
В мен – покой!
Навън е есен...
2005
Женева
============= ====================
***
Объркан съм –
противоречия във мен.
Във размисли ме хвърлят,
във терзания...
Че искам в себе си да заглуша
и да затрия своите желания...
2005
Женева
================ ========================
***
Звуците на моята песен,
пак достигат Твоя свод.
И изкачват се по пътя тесен,
да намерят те живот.
Че звукът живее в тишината –
там се вижда неговият цвят,
който грее даже в тъмнината
на потъналия в грижи свят.
2005
Женева
=============== ========================
***
Следобед е.
Слънцето е спряло някъде на запад
и не мърда...
Кротък вятър гали клоните в полето.
Мен докосва надълбоко във сърцето.
2005
Женева
============ =====================
***
Ароматът ти е толкова нежен,
мила моя пролет...
Вдъхвам глътка свежест
и отлитам в моя полет...
2005
Женева
=============== ===============
***
Колко тихо беше езерото днес...
Като гладка сребърна тепсия!
Гледах го със детски интерес...
От водите му поисках да отпия!
2005
Женева
============== ===================
***
Тежка мъгла
е обвила
цялата Родопа планина...
Няма върхове!
Само бяла тъмнина...
Няма брегове,
а някъде шуми река...
Къщи няма!
Тишина.
И глас треперещ
на една жена.
2005
Асеновград
(В памет на жертвите, загинали от наводненията в България през лятото на 2005 година)
================== ========== ============= =================
(На Вася Карузо)
Птичата песен долавям
и шума на вълните пролетни
от бистрото езеро – тихо...
Постеля ми е тревата,
а завивка слънцето.
Часовник нямам.
Искам времето да спре...
Искам плътта ми духа да разбере!
Искам духът ми плътта да поведе!
2005
Женева
==================== ====================
***
Сега духът ми се радва.
Намира покой във мен.
Събужда вековна забрава
на нещо заспало във плен.
2005
Женева
=========== =================
***
Да бъдеш себе си...
Е толкова и просто,
и естествено,
и мъчно,
и добро...
Да бъдеш себе си...
Е толкова важно,
интересно
и критично...
Да бъдеш себе си...
Е и трудно,
и не леко...
Защото толкова се мъчим
да гледаме останалите,
вместо
(просто)
да бъдем себе си!
2005
Асеновград
========== ====================
***
Хомот на презрение
не искам.
В живота си ще мога
да устискам,
да притискам
да натискам.
Да се забуля в чужди образи
не искам.
Да бъда себе си
ще се опитам,
ще се скитам,
ще се считам.
Защото по-красиво нещо
няма
да бягаш от измама
и в нейна замяна
да търсиш всичко истинско
и живо,
и високо,
над земята и над всичко земно
и дълбоко.
2005
Асеновград
=========== =======================
***
Затвори очите си
и помечтай...
Виж морето
и гората...
Виж полето...
Планината...
Виж и мен!
Там, някъде във тях.
Чуй във ветровете
моя глас...
Чуй и песента...
Песента,
която аз за теб изпях.
2005
Петрич
========== ===================
Обещай ми нещо
обещаващо...
Изпълни ме с нещо изпълнимо –
изпълняващо.
Възроди ме
с всеки твой нюанс!
Дай ми шанс...
Дай ми шанс
да бъда аз...
2005
Асеновград
=========== ======================
(В памет на баба ми Йорданка)
О, ти, божур – разцъфнал!
Топиш ме с твойта прелест
и изящност – чувствена...
Широко разтворил цвета си –
пронизваш ме
със спомени мили
от моето детство отминало,
незастинали още
и дълбоко парещи...
Злото в мен изгарящи
и детето в мен
възродяващи.
2005
Асеновград
================== ===============
Глътката ми е пресъхнала
от мъка.
Мъката ми – напоена е
със жажда.
Жаждата ми – мокра е
от бунт.
Бунтът ми се готви
за последен
рунд.
2005
Габрово
=========== ====================
Too much love will kill you…
Любовта дали ще те убие?
Не, не мисля аз това!
Може само да те кара
да си страдаш,
или да се радваш
за това и онова...
Любовта понякога е без любов!
Тя веднага поразява сетивата!
И захвърля ни във залеза – суров,
като паднали звезди
без светлина във мрака...
2005
Асеновград
============== ====================
***
Вятърът ме брули гневно.
Направо, бие се със мен!
Животът т’ва го прави ежедневно,
но няма, аз, да падна победен!
2005
Асеновград
=========== ====================
***
Мастило имам,
а хартия нямам...
Думите изливам –
ням оставам.
Искам да си драскам –
да рисувам и да пиша...
Искам да порасна –
да живея и да дишам!
Искам пак да чувам
шумът на листата...
Искам пак да бъда
капка от росата.
Искам с глътки, от сърце –
морето да изпия.
Искам с двете си ръце
злото да надвия.
Искам – пак, отново
да драскам и да пиша...
Искам пак да мога
на мен си да приличам!
2005
Фрибург
========= ===============
***
Вече не затварям
щорите на моята стая.
Нека всички гледат
и надничат.
И накрая –
никому не ще да бъда
интересен.
Поканени сте всички
в моята душа –
концерт и песен.
2006
Фрибург
======== ==================
***
Тези редки решетки...
Мога ли да се промуша
между тях?
После бързо да избягам
без да съм направил грях.
2006
Фрибург
========== ==================
***
Двадесет и пет години...
В търсене на идеали.
Ти, приятелю, връстнико,
смисълът на този свят,
разбра ли?
Стана ли ти ясно,
че за четвърт век –
в студ, и в мраз, и в зной,
и в пек...
Май сме пак на тясно!?
Търсим интензивно лек.
Двадесет и пет години...
Ти основи си налял,
към житейски опит
път си извървял.
О, приятелю, връстнико,
даже и да остарееш ти,
горе дръж главата!
Пак на двадесет и пет си остани!
2006
Фрибург
=============== =====================
***
Един часът.
След полунощ.
Дочу се удар на камбана.
Аз пиша стихове –
заспивам.
Да мога рано сутринта
да стана.
2006
Фрибург
======== ===================
(На баба ми Мария)
Чаша кафе...
Ароматно и чисто.
В ранния следобед
със своя аромат ме опива
и пронизва моите сетива...
Прониква в мен,
тъй както сок в стъбло...
Изпълва ме със сили
и желание
да пея с пълен глас
и да се радвам на живота
и на всички малки радости
във него,
които ме карат да си спомням,
че все още съм,
че все още дишам...
2005
Асеновград
=========== ===============
***
Поезията е живот –
животът е стихия.
Не искам кат’ робот
да ям и да пия.
Искам да живея
и стихове да пиша.
С думите си да успея
въздуха да дишам.
Даже да ме няма –
стиховете ми са тук.
Те са част от мене –
моят малък труд.
2006
Фрибург
============= ==========
====== =================== =============================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
ДИМИТР АРНАУДОВ. БОЛГАРИЯ
Метки:
