Зинаида Торопчина - Поэзия и проза жизни
В стихах - луна и соловьи,
И море плещет где-то рядом,
Герой мне шепчет о любви,
Я таю под горячим взглядом.
А море ... булькает слегка.
Чуть обожглась, но не от взгляда!
К кастрюле тянется рука:
Уже капусту класть бы надо.
Не борщ кипит, то мой герой
Поёт мне оды, дифирамбы...
Вот так рождаются порой
На кухне эти рифмы, ямбы.
Борщ булькает напевно, мило...
А стих всё ноет, как заноза...
Ой, борщ-то я хоть посолила?
И лирика, и ... жизни проза!
Превела на Български: Юлияна Донева
ЖИВОТ В ПОЕЗИЯ И ПРОЗА
В стиха ми славей чурулика,
морето плиска се край мен.
Героят за любов чирика,
топи ме взорът му съвсем.
Морето леко се бълбука,
Ох, изгорах, но не от взора!
Ръка протягам със черпака:
Веч трябваше да слагам зеле.
Кипи - не боршът ми – героят
пее рими, детирамби…
И така сега се раждат
в кухнята, тез рими, ямби.
Борша ври напевно, мило…
Стихът боде кат трън от роза.
А сол аз сложих ли на борша?
Живот в поезия…. и в проза.
И море плещет где-то рядом,
Герой мне шепчет о любви,
Я таю под горячим взглядом.
А море ... булькает слегка.
Чуть обожглась, но не от взгляда!
К кастрюле тянется рука:
Уже капусту класть бы надо.
Не борщ кипит, то мой герой
Поёт мне оды, дифирамбы...
Вот так рождаются порой
На кухне эти рифмы, ямбы.
Борщ булькает напевно, мило...
А стих всё ноет, как заноза...
Ой, борщ-то я хоть посолила?
И лирика, и ... жизни проза!
Превела на Български: Юлияна Донева
ЖИВОТ В ПОЕЗИЯ И ПРОЗА
В стиха ми славей чурулика,
морето плиска се край мен.
Героят за любов чирика,
топи ме взорът му съвсем.
Морето леко се бълбука,
Ох, изгорах, но не от взора!
Ръка протягам със черпака:
Веч трябваше да слагам зеле.
Кипи - не боршът ми – героят
пее рими, детирамби…
И така сега се раждат
в кухнята, тез рими, ямби.
Борша ври напевно, мило…
Стихът боде кат трън от роза.
А сол аз сложих ли на борша?
Живот в поезия…. и в проза.
Метки: