Димчо Дебелянов. Вiйна

Димчо Дебелянов
В?ЙНА

См?льчак, не мав в?н на мет?
гадати-думати н?вроку,
вс?м ницим проявам в житт?
оголосив в?йну жорстоку.
Та перед тим, як стати в б?й,
не забажавши хоч почасти,
в?н проти Голоду мерщ?й
угоду не спром?гся скласти.
В?н рушив — перед ним ста?
? пащу роззявля П?длота,
на ворога свого плю?
багном смердючим ?з болота.
П?днявши с?р? знамена,
смертельним птахом всюди лине,
в?йну пекельну почина,
по вс?х кордонах хижо плине.
Слабкий, п?днявши погляд св?й,
в?дчув, що в?н п?дмоги хоче,
побачив — нем?чний, благий, —
як ззаду Голод зле хихоче.
В ту мить скорбота п?дступа,
коли ж в?н сам упав безсило,
враз паща Голоду тупа
зажерливо уп’ялась в т?ло.
Як Голод до грудей сво?х
його притискував жахливо,
П?длоту тим зв?льнити зм?г
в?д непотребно? поживи.

Клян?ть П?длоту в св?т? ц?м,
але, брати мо?, зважайте:
ви попри все передус?м
?? союзника здолайте!

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал:

Димчо Дебелянов
ВОЙНА

Той беше войнствен и смел
и без да мисли надълбоко,
на всяка низка земна цел
отвори сам война жестока.
Ала преди да встъпи в бой,
не пожела и не сполучи,
макар и с низки средства той
против Глада съюз да сключи.
Той тръгна — трепна Низостта,
раззина паст и се изправи
със смрад от хиляди блата
врага си храбър да задави.
Развяла сиви знамена,
като крила на гробни птици,
тя почна огнена война
по всички негови граници.
Тогава в слабост взор извил
подкрепа братска той поиска
и видя — немощен и хил —
Гладът зад него да се киска.
И в оня час на страх и скръб,
когато сам безсилен падна,
Гладът пристъпи с присмех тъп
и впи в сърце му челюст жадна.
До свойте схълмени гърди
той воина безумен смачка
и Низостта освободи
от непотребната й плячка.

Хулете, братя, Низостта,
ала преди да ви връхлети,
чрез всички низости в света
съюзника й победете!