Гавриил Романович Державин - Признание

Гавриил Романович Державин
Признание

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПРИЗНАНИЕ

Не живеех аз с преструвки
да приличам на светец,
да се хваля с важни служби
с философския венец:

Чистите сърца обичах,
мислите ми бяха с тях,
на човешкото се вричах
с ум, сърце и с дарба пях .

Ако в мен блестя възторга,
в струните ми пламък гря.
Блясъкът ми бе от бога;
в себе си за бога пях.

Ако звуци посвещавах
с лирата си на царе, -
добродетелта им славна
мислих с бога равна бе.

Ако за победи гръмки
кичех вождове с венци, -
мислих в техните издънки
дух ще влея на предци.

Ако властници преследвах
с правда, казана в очи,
вярвах, може да прогледнат
за народните съдби.

Ако аз от суетата
бил съм също прелъстен, -
да, обичам красотата
пеех, от жени пленен.

Тъй е, любовта е пламък,
падах, ставах в моя век.
Ти хвърли ми в гроба камък ,
ако ти не си човек!

1807
Превод: 19 май 2015 г.
-----------------------------


Не живЕех аз с престрУвки
да прилИчам на светЕц,
да се хвАля с вАжни слУжби
с филосОфския венЕц:

ЧИстите сърцА обИчах,
мИслите ми бЯха с тЯх,
на човЕшкото се врИчах
с Ум, сърцЕ и с дАрба пЯх .

Ако в мЕн блестЯ възтОрга,
в стрУните ми плАмък грЯ.
БлЯсъкът ми бЕ от бОга;
в сЕбе си за бОга пЯх.

Ако звУци посвещАвах
с лИрата си на царЕ, -
добродетелтА им слАвна
мИслих с бОга рАвна бЕ.

Ако за побЕди грЪмки
кИчех вОждове с венцИ, -
мИслих в тЕхните издЪнки
дУх ще влЕя на предцИ.

Ако влАстници преслЕдвах
с прАвда, кАзана в очИ,
вЯрвах, мОже да проглЕднат
за нарОдните съдбИ.

Ако Аз от суетАта
бИл съм сЪщо прелъстЕн, -
дА, обИчам красотАта
пЕех, от женИ пленЕн.

ТЪй е, любовтА е плАмък,
пАдах, стАвах в мОя вЕк.
Ти хвърлИ ми в грОба кАмък ,
ако тИ не сИ човЕк!
-------------------------------

ПРИЗНАНИЕ

Не умел я притворяться,
На святого походить,
Важным саном надуваться
И философа брать вид:

Я любил чистосердечье,
Думал нравиться лишь им,
Ум и сердце человечье
Были гением моим.

Если я блистал восторгом,
С струн моих огонь летел.
Не собой блистал я - богом;
Вне себя я бога пел.

Если звуки посвящались
Лиры моея царям, -
Добродетельми казались
Мне они равны богам.

Если за победы громки
Я венцы сплетал вождям, -
Думал перелить в потомки
Души их и их детям.

Если где вельможам властным
Смел я правду брякнуть в слух, -
Мнил быть сердцем беспристрастным
Им, царю, отчизне друг.

Если ж я и суетою
Сам был света обольщен, -
Признаюся, красотою
Быв плененным, пел и жен.

Словом, жег любви коль пламень,
Падал я, вставал в мой век.
Брось, мудрец! на гроб мой камень,
Если ты не человек.


1807