Валерий Латынин Гибель атамана Гибелта на атамана
?ГИБЕЛЬ АТАМАНА”
Валерий Анатольевич Латынин (р. 1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГИБЕЛТА НА АТАМАНА
В памет на А. И. Подколзин
За участта си бе готов,
но не съдбата го заплаши...
Защитник людски бе суров
с единствения щит – гръдта си!
Громеше подлост и лъжа,
пя смелост искрено, открито,
затуй вайнахският кинджал
вля смърт в юмрука на бандита.
Сърце скърбеше за народ,
затуй в сърцето удар бие,
та целия казашки род
с Подколзин бързо да затрие.
Палачи сляпа злобна сеч
в столетията продължават –
не знаят те, че силен меч
безсилие увеличава,
не могат правда да сломят
и да я подменят с измама.
Блести в казашкия ни свят
вовек духът на атамана!
* Александър Подколзин – казашки лидер, убит през 1991 г.
* Вайнахски кинджал (прен.) – оръжие на човек или общност, представляващи скрита опасност за обществото.
Ударения
ГИБЕЛТА НА АТАМАНА
За участта́ си бе́ гото́в,
но не́ съдба́та го запла́ши...
Зашти́тник лю́дски бе́ суро́в
с еди́нствения шти́т – гръдта́ си!
Громе́ше по́длост и лъжа́,
пя сме́лост и́скрено, откри́то,
зату́й вайна́хският кинджа́л
вля смъ́рт в юмру́ка на банди́та.
Сърце́ скърбе́ше за наро́д,
зату́й в сърце́то у́дар би́е,
та це́лия каза́шки ро́д
с Подко́лзин бъ́рзо да затри́е.
Пала́чи сля́па зло́бна се́ч
в столе́тията продължа́ват –
не зна́ят те́, че си́лен ме́ч
безси́лие увелича́ва,
не мо́гат пра́вда да сломя́т
и да я подменя́т с изма́ма.
Блести́ в каза́шкия ни свя́т
вове́к духъ́т на атама́на!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Латынин
ГИБЕЛЬ АТАМАНА
Памяти А. И. Подколзина
Он знал об участи своей…
Угрозы слались не судьбою,
Но все же защищал людей
Единственным щитом – собою!
Вставал на подлость и на ложь,
Вставал бесхитростно, открыто,
И потому вайнахский нож
Не дрогнул в кулаке бандита.
Болело сердце за народ
И в сердце был удар нацелен,
Как будто весь казачий род
Убить с Подколзиным хотели.
Слепая злоба палачей!..
Столетья их не научили
Тому, что силою мечей
Лишь только множится бессилье;
Что истину нельзя убить
И заменить ее обманом;
Что казакам отныне жить
В душе с бессмертным атаманом!
http://www.stihi.ru/2012/02/12/8395
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Валери Латинин (Валерий Анатольевич Латынин) е роден на 19 май 1953 г. в гр. Константиновск, Ростовска област. Завършил е висше военно училище в Алма Ата (1974 г.) и литературния институт ?Максим Горки” в Москва (1987 г.). До 1994 г. е в армията, като се уволнява с чин полковник. Работил е във в. ?Гвардейская слава”, сп. ?Советский воин”, Военно издателство и др., бил е зам.-губернатор на Красноярския край, депутат в Съвета на народните депутати в Москва, член на Висшия съвет на Асоциацията на витязите. Член е на Съюза на журналистите на Русия (1984 г.), на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на писателите на Сърбия. Представител е на московското землячество на Съюза на казаците, съучредител е на фондация ?Андрей Первозванный” (1992 г.), завежда отдел поезия на в. ?Писатель и мир”. Автор е на книги с поезия, проза, очерци и преводи, сред които стихосбирките ?Увольнение из детства” (1985 г.), ?Связь” (1986 г.), ?Неотмирающие корни” (1988 г.), ?Казачья застава” (1991 г.), ?Чертополох” (1992 г.), ?Державная молитва” (2008 г.) и др. Лауреат е на национални и международни литературни награди. Живее в Москва.
Валерий Анатольевич Латынин (р. 1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГИБЕЛТА НА АТАМАНА
В памет на А. И. Подколзин
За участта си бе готов,
но не съдбата го заплаши...
Защитник людски бе суров
с единствения щит – гръдта си!
Громеше подлост и лъжа,
пя смелост искрено, открито,
затуй вайнахският кинджал
вля смърт в юмрука на бандита.
Сърце скърбеше за народ,
затуй в сърцето удар бие,
та целия казашки род
с Подколзин бързо да затрие.
Палачи сляпа злобна сеч
в столетията продължават –
не знаят те, че силен меч
безсилие увеличава,
не могат правда да сломят
и да я подменят с измама.
Блести в казашкия ни свят
вовек духът на атамана!
* Александър Подколзин – казашки лидер, убит през 1991 г.
* Вайнахски кинджал (прен.) – оръжие на човек или общност, представляващи скрита опасност за обществото.
Ударения
ГИБЕЛТА НА АТАМАНА
За участта́ си бе́ гото́в,
но не́ съдба́та го запла́ши...
Зашти́тник лю́дски бе́ суро́в
с еди́нствения шти́т – гръдта́ си!
Громе́ше по́длост и лъжа́,
пя сме́лост и́скрено, откри́то,
зату́й вайна́хският кинджа́л
вля смъ́рт в юмру́ка на банди́та.
Сърце́ скърбе́ше за наро́д,
зату́й в сърце́то у́дар би́е,
та це́лия каза́шки ро́д
с Подко́лзин бъ́рзо да затри́е.
Пала́чи сля́па зло́бна се́ч
в столе́тията продължа́ват –
не зна́ят те́, че си́лен ме́ч
безси́лие увелича́ва,
не мо́гат пра́вда да сломя́т
и да я подменя́т с изма́ма.
Блести́ в каза́шкия ни свя́т
вове́к духъ́т на атама́на!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Латынин
ГИБЕЛЬ АТАМАНА
Памяти А. И. Подколзина
Он знал об участи своей…
Угрозы слались не судьбою,
Но все же защищал людей
Единственным щитом – собою!
Вставал на подлость и на ложь,
Вставал бесхитростно, открыто,
И потому вайнахский нож
Не дрогнул в кулаке бандита.
Болело сердце за народ
И в сердце был удар нацелен,
Как будто весь казачий род
Убить с Подколзиным хотели.
Слепая злоба палачей!..
Столетья их не научили
Тому, что силою мечей
Лишь только множится бессилье;
Что истину нельзя убить
И заменить ее обманом;
Что казакам отныне жить
В душе с бессмертным атаманом!
http://www.stihi.ru/2012/02/12/8395
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Валери Латинин (Валерий Анатольевич Латынин) е роден на 19 май 1953 г. в гр. Константиновск, Ростовска област. Завършил е висше военно училище в Алма Ата (1974 г.) и литературния институт ?Максим Горки” в Москва (1987 г.). До 1994 г. е в армията, като се уволнява с чин полковник. Работил е във в. ?Гвардейская слава”, сп. ?Советский воин”, Военно издателство и др., бил е зам.-губернатор на Красноярския край, депутат в Съвета на народните депутати в Москва, член на Висшия съвет на Асоциацията на витязите. Член е на Съюза на журналистите на Русия (1984 г.), на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на писателите на Сърбия. Представител е на московското землячество на Съюза на казаците, съучредител е на фондация ?Андрей Первозванный” (1992 г.), завежда отдел поезия на в. ?Писатель и мир”. Автор е на книги с поезия, проза, очерци и преводи, сред които стихосбирките ?Увольнение из детства” (1985 г.), ?Связь” (1986 г.), ?Неотмирающие корни” (1988 г.), ?Казачья застава” (1991 г.), ?Чертополох” (1992 г.), ?Державная молитва” (2008 г.) и др. Лауреат е на национални и международни литературни награди. Живее в Москва.
Метки:
