Николай Гумилев - Среди бесчисленных светил
Николай Гумилев
***Среди бесчисленных светил
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Сред светещи звезди безброй
избрах света в земята строга,
със весели пътеки той
примамва да го любя много.
Кога тревога и тъга
душата тайно завладеят,
заглеждам облаци така,
дорде душата се засмее.
А случи ли се да заспя,
родина мила да сънувам,
тъй радостен ми е съня,
че и сърцето бие лудо.
Но туй отдавна е било -
и нейде там, зад небесата.
Къде ще плувам - все едно,
и на кого ще са платната?
<зима-весна 1918>
Превод: 17 май 2015 г.
--------------------------------------
Сред свЕтещи звездИ безбрОй
избрАх светА в земЯта стрОга,
със вЕсели пътЕки тОй
примАмва да го лЮбя мнОго.
КогА тревОга и тъгА
душАта тАйно завладЕят,
заглЕждам Облаци такА,
дордЕ душАта се засмЕе.
А слУчи ли се да заспЯ,
родИна мИла да сънУвам,
тъй рАдостен ми е сънЯ,
че и сърцЕто бИе лУдо.
Но тУй отдАвна е билО -
и нЕйде тАм, зад небесАта.
КъдЕ ще плУвам - всЕ еднО,
и на когО ще са платнАта?
-------------------------------
***
Среди бесчисленных светил
Я вольно выбрал мир наш строгий
И в этом мире полюбил
Одни весёлые дороги.
Когда тревога и тоска
Мне тайно в душу проберётся,
Я вглядываюсь в облака,
Пока душа не улыбнётся.
И если мне порою сон
О милой родине приснится,
Я так безмерно удивлён,
Что сердце начинает биться.
Ведь это было так давно
И где-то там, за небесами.
Куда мне плыть — не всё ль равно,
И под какими парусами?
<зима-весна 1918>
***Среди бесчисленных светил
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Сред светещи звезди безброй
избрах света в земята строга,
със весели пътеки той
примамва да го любя много.
Кога тревога и тъга
душата тайно завладеят,
заглеждам облаци така,
дорде душата се засмее.
А случи ли се да заспя,
родина мила да сънувам,
тъй радостен ми е съня,
че и сърцето бие лудо.
Но туй отдавна е било -
и нейде там, зад небесата.
Къде ще плувам - все едно,
и на кого ще са платната?
<зима-весна 1918>
Превод: 17 май 2015 г.
--------------------------------------
Сред свЕтещи звездИ безбрОй
избрАх светА в земЯта стрОга,
със вЕсели пътЕки тОй
примАмва да го лЮбя мнОго.
КогА тревОга и тъгА
душАта тАйно завладЕят,
заглЕждам Облаци такА,
дордЕ душАта се засмЕе.
А слУчи ли се да заспЯ,
родИна мИла да сънУвам,
тъй рАдостен ми е сънЯ,
че и сърцЕто бИе лУдо.
Но тУй отдАвна е билО -
и нЕйде тАм, зад небесАта.
КъдЕ ще плУвам - всЕ еднО,
и на когО ще са платнАта?
-------------------------------
***
Среди бесчисленных светил
Я вольно выбрал мир наш строгий
И в этом мире полюбил
Одни весёлые дороги.
Когда тревога и тоска
Мне тайно в душу проберётся,
Я вглядываюсь в облака,
Пока душа не улыбнётся.
И если мне порою сон
О милой родине приснится,
Я так безмерно удивлён,
Что сердце начинает биться.
Ведь это было так давно
И где-то там, за небесами.
Куда мне плыть — не всё ль равно,
И под какими парусами?
<зима-весна 1918>
Метки: