Вероника Тушнова - Щастливо и необяснимо

Щастливо и необяснимо
е всичко, ставащо със мен:
не радост, не - не съм любима -
на пролетта не съм във плен.
Светът е грозен, безприютен,
спят корени
и бягства спят.
А аз не спя -
денят ми труден,
печали погледа слепят...
Със стихове говоря с тебе,
да спра аз как да се реша?
Те сълзи са и дъх потребен -
и, значи, няма в тях лъжа...
Във всеки стих живее правда,
те са прибой и вятър див.
Те са високата награда
за всичко, що отне ми ти!

Счастливо и необъяснимо

Счастливо и необъяснимо
происходящее со мной:
не радость, нет - я не любима -
и не весна тому виной.
Мир непригляден, бесприютен,
побеги спят
и корни спят,
а я не сплю,
и день мой труден
и взгляд мне горести слепят...
Я говорю тобой стихами,
остановиться не могу.
Они, как слезы, как дыханье,
и, значит, я ни в чем не лгу...
Все, что стихами, только правда,
стихи - как ветер, как прибой,
стихи - высокая награда
за все, что отнято тобой!


Перевод с русского: Дафинки Станевой