Вода несёт такой покой Водата носи такъв покой

ВЕРА ПОЛОВИНКО
Превод: Димитър Горсов(Болгария)

Водата носи такъв покой

Пълзи над езерото бавна
мъгла, с ход озарен и тих.
Весло сред струите блести...
Душата как да не прости
за всичко, и да не забрави?

Водата в тоя ведър час
е тъй спокойна, сякаш цяла,
мечтата, пищно засияла,
със нова сила се е сляла –
тя с мене, а пък с нея – аз.

ВЕРА ПОЛОВИНКО
12.07.2013г.
г. Киев.

Вода несёт такой покой

На озере туманно, сыро,
Спокойно, тихо и светло,
Легко идёт в воде весло
И на душе моей легко,
И всё – простила, всё – забыла…

Вода несёт такой покой,
Что, кажется, - я с нею слилась,
Мечта в синь озера пролилась
И новой силой озарилась,
Теперь я – с ней, она – со мной.

ВЕРА ПОЛОВИНКО
12.07.2013г.
г. Киев.

Метки:
Предыдущий: Эдгар По. Эльдорадо
Следующий: Э. К. Доусон. Вилланель Ахерона