Михаил Лермонтов - Раскаянье
Михаил Лермонтов
Раскаянье
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
РАЗКАЯНИЕ
Защо роптаеш, укоряваш
властта на своята съдба?
За тебе беше тя добра,
страданието сам създаваш.
Повърхностен, ти завладя
душата чиста, откровена,
от общо зло незаразена,
това богатство разпиля.
И пламенната първа обич
да будиш в нея пожела,
да любиш дълго не можа,
достигнал целите си болни.
Презрял си всичко и стоиш
сред хората – дърво в пустиня,
и плач, любовен и невинен,
душата ти не ще смути.
Не дава Бог два пъти радост,
взаимност весела в страстта;
и без утеха, и в тъга,
живот ще мине като младост.
И нейните целувки ти
в измамни устни ще намираш,
ала пред тебе ще съзираш
ония, първите черти.
Моли я ти за опрощение,
падни, падни на колене,
че ада свой да не кълнеш,
отхвърлил жал и примирение.
Макар да любиш още ти,
но стари чувства не се връщат
и загубата първа с нищо
не можеш ти да замениш.
1830 или 1831
Превод: юни 2014 г.
РазкаЯние
ЗащО роптАеш, укорЯваш
власттА на свОята съдбА?
За тЕбе бЕше тя добрА,
страдАнието сАм създАваш.
ПовЪрхностен, ти завладЯ
душАта чИста, откровЕна,
от Общо злО незаразЕна,
товА богАтство разпилЯ.
И плАменната пЪрва Обич
да бУдиш в нЕя пожелА,
да лЮбиш дЪлго не можА,
достИгнал цЕлите си бОлни.
ПрезрЯ ти всИчко и стоИш,
сред хОрата – дървО в пустИня,
и плАч, любОвен и невИнен,
душАта ти не щЕ смутИ.
Не дАва БОг два пЪти рАдост,
взаИмност вЕсела в страсттА;
и бЕз утЕха, и в тъгА
живОт ще мИне като млАдост.
И нЕйните целУвки тИ
в измАмни Устни ще намИраш,
ала пред тЕбе ще съзИраш
онИя, пЪрвите чертИ.
МолИ я тИ за опрощЕние,
паднИ, паднИ на коленЕ,
че Ада свОй да не кълнеш,
отхвЪрлил жАл и примирЕние.
МакАр да лЮбиш Още тИ,
но стАри чУвства не се врЪщат
и зАгубата пЪрва с нИщо
не мОжеш тИ да заменИш.
Раскаянье
К чему мятежное роптанье,
Укор владеющей судьбе?
Она была добра к тебе,
Ты создал сам свое страданье.
Бессмысленный, ты обладал
Душою чистой, откровенной,
Всеобщим злом незараженной,
И этот клад ты потерял.
Огонь любви первоначальной
Ты в ней решился зародить
И далее не мог любить,
Достигнув цели сей печальной.
Ты презрел все; между людей
Стоишь, как дуб в стране пустынной, ,
И тихий плач любви невинной
Не мог потрясть души твоей.
Не дважды бог дает нам радость,
Взаимной страстью веселя;
Без утешения, томя,
Пройдет и жизнь твоя как младость.
Ее лобзанье встретишь ты
В устах обманщицы прекрасной,
И будут пред тобой всечасно
Предмета первого черты.
О, вымоли ее прощенье,
Пади, пади к ее ногам,
Не то ты приготовишь сам
Свой ад, отвергнув примиренье.
Хоть будешь ты еще любить,
Но прежним чувствам нет возврату,
Ты вечно первую утрату
Не будешь в силах заменить.
1830 или 1831
Перевод на английский язык: Людмила Пургина (Людмила 31)
Remorse
By Mikhail Lermontov
Why there's the insurgent murmurs,
Reproach for the destine's power?
It was so good for you, and, obviously,
You by yourself has made your suffering!
And mindless, you had owned once
A pure soul and frank-saying,
All free from the universal dark,
You lost that inappreciable treasure.
The fire of the intial love
You tried to rouse in her heart,
But later you were vain to love,
Getting the aim so sad enough.
You scorned all through; among the people
You stay as an oak-tree in desert,
And tears of the love so innocent
Couldn't shake your soul statuesque.
God doesn't give twice any joy,
Making delight from mutual passion.
Without solace, with lanquor,
Your life will pass, as youth had ended.
Her kiss you will find there in lips
Of a lying beauty, fine in face,
But every moment you'll seek
The features of the first thing ever.
So go, go, bow to knees
Of her and beg her pardon,
Or you would rather make a deal
With hell in yourself, peace denying.
Then you will love, of course, at time,
But couldn't return the previous feel,
You couldn't replace your first forfeit
Forever, that's your destiny.
Людмила 31 09.08.2014 00:09
Художник: Жан Баптист Камий Коро (Орфей)
Раскаянье
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
РАЗКАЯНИЕ
Защо роптаеш, укоряваш
властта на своята съдба?
За тебе беше тя добра,
страданието сам създаваш.
Повърхностен, ти завладя
душата чиста, откровена,
от общо зло незаразена,
това богатство разпиля.
И пламенната първа обич
да будиш в нея пожела,
да любиш дълго не можа,
достигнал целите си болни.
Презрял си всичко и стоиш
сред хората – дърво в пустиня,
и плач, любовен и невинен,
душата ти не ще смути.
Не дава Бог два пъти радост,
взаимност весела в страстта;
и без утеха, и в тъга,
живот ще мине като младост.
И нейните целувки ти
в измамни устни ще намираш,
ала пред тебе ще съзираш
ония, първите черти.
Моли я ти за опрощение,
падни, падни на колене,
че ада свой да не кълнеш,
отхвърлил жал и примирение.
Макар да любиш още ти,
но стари чувства не се връщат
и загубата първа с нищо
не можеш ти да замениш.
1830 или 1831
Превод: юни 2014 г.
РазкаЯние
ЗащО роптАеш, укорЯваш
власттА на свОята съдбА?
За тЕбе бЕше тя добрА,
страдАнието сАм създАваш.
ПовЪрхностен, ти завладЯ
душАта чИста, откровЕна,
от Общо злО незаразЕна,
товА богАтство разпилЯ.
И плАменната пЪрва Обич
да бУдиш в нЕя пожелА,
да лЮбиш дЪлго не можА,
достИгнал цЕлите си бОлни.
ПрезрЯ ти всИчко и стоИш,
сред хОрата – дървО в пустИня,
и плАч, любОвен и невИнен,
душАта ти не щЕ смутИ.
Не дАва БОг два пЪти рАдост,
взаИмност вЕсела в страсттА;
и бЕз утЕха, и в тъгА
живОт ще мИне като млАдост.
И нЕйните целУвки тИ
в измАмни Устни ще намИраш,
ала пред тЕбе ще съзИраш
онИя, пЪрвите чертИ.
МолИ я тИ за опрощЕние,
паднИ, паднИ на коленЕ,
че Ада свОй да не кълнеш,
отхвЪрлил жАл и примирЕние.
МакАр да лЮбиш Още тИ,
но стАри чУвства не се врЪщат
и зАгубата пЪрва с нИщо
не мОжеш тИ да заменИш.
Раскаянье
К чему мятежное роптанье,
Укор владеющей судьбе?
Она была добра к тебе,
Ты создал сам свое страданье.
Бессмысленный, ты обладал
Душою чистой, откровенной,
Всеобщим злом незараженной,
И этот клад ты потерял.
Огонь любви первоначальной
Ты в ней решился зародить
И далее не мог любить,
Достигнув цели сей печальной.
Ты презрел все; между людей
Стоишь, как дуб в стране пустынной, ,
И тихий плач любви невинной
Не мог потрясть души твоей.
Не дважды бог дает нам радость,
Взаимной страстью веселя;
Без утешения, томя,
Пройдет и жизнь твоя как младость.
Ее лобзанье встретишь ты
В устах обманщицы прекрасной,
И будут пред тобой всечасно
Предмета первого черты.
О, вымоли ее прощенье,
Пади, пади к ее ногам,
Не то ты приготовишь сам
Свой ад, отвергнув примиренье.
Хоть будешь ты еще любить,
Но прежним чувствам нет возврату,
Ты вечно первую утрату
Не будешь в силах заменить.
1830 или 1831
Перевод на английский язык: Людмила Пургина (Людмила 31)
Remorse
By Mikhail Lermontov
Why there's the insurgent murmurs,
Reproach for the destine's power?
It was so good for you, and, obviously,
You by yourself has made your suffering!
And mindless, you had owned once
A pure soul and frank-saying,
All free from the universal dark,
You lost that inappreciable treasure.
The fire of the intial love
You tried to rouse in her heart,
But later you were vain to love,
Getting the aim so sad enough.
You scorned all through; among the people
You stay as an oak-tree in desert,
And tears of the love so innocent
Couldn't shake your soul statuesque.
God doesn't give twice any joy,
Making delight from mutual passion.
Without solace, with lanquor,
Your life will pass, as youth had ended.
Her kiss you will find there in lips
Of a lying beauty, fine in face,
But every moment you'll seek
The features of the first thing ever.
So go, go, bow to knees
Of her and beg her pardon,
Or you would rather make a deal
With hell in yourself, peace denying.
Then you will love, of course, at time,
But couldn't return the previous feel,
You couldn't replace your first forfeit
Forever, that's your destiny.
Людмила 31 09.08.2014 00:09
Художник: Жан Баптист Камий Коро (Орфей)
Метки:
