Вероника Тушнова - Хорските души... , Людские души

Людские души - души разные,
не перечислить их, не счесть.
Есть злые, добрые и праздные
и грозовые души есть.

Иная в силе не нуждается,
ее дыханием коснись -
и в ней чистейший звук рождается,
распространяясь вдаль и ввысь.

Другая хмуро-неозывчива,
другая каменно-глуха
для света звезд, для пенья птичьего,
для музыки и для стиха.

Она почти недосягаема,
пока не вторгнутся в нее
любви тревога и отчаянье,
сердечной боли острие.

Смятенная и беззащитная,
она очнется, и тогда
сама по-птичьи закричит она
и засияет как звезда.

1950
Хорските души...

Хорските души, души тъй разни,
как да ги пресметнеш, преброиш?
Има зли, има добри и празни,
и в които буря се рои.

Някоя от сила няма нужда,
само със дъха си я допри -
и във нея звук най-чист се ражда,
и понася се надлъж и шир.

Друга пък е хладно-безразлична,
друга пък е като камък - глух
за светлика звезден, песен птича,
за мелодия или за стих.

Тя живее недостъпно-странна,
докогато не нахлуе там
от любов тревога, отчаяние,
остра болка от сърдечен плам.

В смут и слабост ще се развълнува,
в миг ще се опомни и тогаз
с вик на птица ще възтържествува
и ще засияе в звезден час.


Перевод с русского: Дафинки Станевой