Александр Князев - Мистическое танго
Александр Князев
Мистическое танго
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Мистично танго
Живее в моята душа
оная болка - ме разкъсва...
Сърцето бие все така,
че сякаш може да се пръсне:
и образът ти е пред мен,
от утринна мъгла изгрява...
В тангото бяхме слети с теб -
като във тайнствена измама.
И вятър тих ни завъртя,
душите ни с дъха се сливат,
докосваш се до мен така -
ръка във моята ръка,
душата ми е мълчалива…
И всепоглъщащият звук
във нас внимателно нахлува...
И вечността е вече тук.
Но щом прохладен бриз подухва
започваш да изчезваш ти
и твоето безплътно тяло
не е до моите гърди
в прегръдката ми на раздяла.
Превод: 15.10.2019 г. 23:23 ч.
Мистическое танго
Валерию Пигузову
Tа боль живёт в душе моей –
И невозможно ей утихнуть…
А сердце бьётся всё сильней,
Опять оно готово вспыхнуть:
Твой образ хрупкий предо мной
Встаёт в предутреннем тумане…
И в танго мы слились с тобой –
Слепом мистическом обмане.
Сквозь лёгкий шорох ветерка
Духов дыханием знакомым
Касаешься меня слегка,
В руке почти твоя рука,
Душа пронизана истомой…
Всепоглощающий мотив
Над нами бережно колдует,
Мгновенье в вечность превратив.
Но чуть прохладный бриз подует –
И начинает исчезать
Твоё бесплотное виденье,
И нет возможности обнять.
Хоть на прощанье. Во спасенье.
? Александр Ник. Князев, 31.01.2011
Мистическое танго
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Мистично танго
Живее в моята душа
оная болка - ме разкъсва...
Сърцето бие все така,
че сякаш може да се пръсне:
и образът ти е пред мен,
от утринна мъгла изгрява...
В тангото бяхме слети с теб -
като във тайнствена измама.
И вятър тих ни завъртя,
душите ни с дъха се сливат,
докосваш се до мен така -
ръка във моята ръка,
душата ми е мълчалива…
И всепоглъщащият звук
във нас внимателно нахлува...
И вечността е вече тук.
Но щом прохладен бриз подухва
започваш да изчезваш ти
и твоето безплътно тяло
не е до моите гърди
в прегръдката ми на раздяла.
Превод: 15.10.2019 г. 23:23 ч.
Мистическое танго
Валерию Пигузову
Tа боль живёт в душе моей –
И невозможно ей утихнуть…
А сердце бьётся всё сильней,
Опять оно готово вспыхнуть:
Твой образ хрупкий предо мной
Встаёт в предутреннем тумане…
И в танго мы слились с тобой –
Слепом мистическом обмане.
Сквозь лёгкий шорох ветерка
Духов дыханием знакомым
Касаешься меня слегка,
В руке почти твоя рука,
Душа пронизана истомой…
Всепоглощающий мотив
Над нами бережно колдует,
Мгновенье в вечность превратив.
Но чуть прохладный бриз подует –
И начинает исчезать
Твоё бесплотное виденье,
И нет возможности обнять.
Хоть на прощанье. Во спасенье.
? Александр Ник. Князев, 31.01.2011
Метки: