Някога. Однажды. Йорданка Господинова

http://www.stihi.ru/2012/06/21/7671
Йорданка Господинова

Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,

а после тръгна…Някъде натам,
където някой може би го чака.
При мене вятърът остана сам.
Опита да смени две думи с мрака,

но се отказа…И безпътно сам,
приседна, като скитник, на перваза…
От него ли довява тишина?...
Или без думи вечерта разказва,

как някога, във здрач на друга свещ,
една любов римуваше звездите
и сричаше света със див копнеж…
Днес споменът танцува със сълзите…


```````````````````````````````````````ОДНАЖДЫ
`````````````(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
``````````````Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)


````````````````````````````Ноченька, утри слезу последнюю,
```````````````````````````догорят божественные свечи звёзд…
```````````````````````Вот случайное такси притормозило медленно
``````````````````````и глядит зеленоглазо в окна человечьих гнёзд,

````````````````````````после с места тронулось, а где-то там
```````````````````````кто-то терпеливо остаётся ждать кого-то.
```````````````````````Мой упорный ветер рока останавливает сам…
`````````````````````Я меняю мысль из мрака на простую, без заботы,

``````````````````````и не жди, не отрекусь,… беспутна, одинока,
```````````````````````привалилась, словно странник, у карниза…
``````````````````````````От него ли веет тишиной глубокой?
````````````````````````Иль бессмыслицей вчерашнего ?эскиза?,

`````````````````````````но однажды, в сумерки свеча другая
``````````````````````````зарифмует весело любовь и звёзды.
`````````````````````````Её свет влюблённый по слогам считаю…
````````````````````````А сегодня вспоминаю танцы, душат слёзы…

16.09.12