И веет зефир сладкошумно...
и полъхва зефирът...
Мария Магдалена Костадинова -
http://www.stihi.ru/2012/09/10/228
и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
на златните пясъчни хълмове...
стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
бавно и нежно в меките копринени гънки
прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
опияняващо нежно...
жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе...
сърп от твърда луна от нежния облак изплувал
пътека изписва в поле от горещ алабастър
към пустинната роза в карминено нежно разцъфнала...
смокиново сладки устните по пътя го водят
нататък...
до извора жив непресъхващ...
страстно прониква и двата свята с ароматите диви се сливат
в небесна целувка дълго жадувана...
и дъжд завалява от дълбините извиращ...
екстаз от бели перлени капки...
в сочните прелестни форми попива топъл и щедър
живота в крехките пъпки изящно разлистващ...
и полъхва зефирът...
на сандалов елей след следата ефирна...
И ВЕЕТ ЗЕФИР СЛАДКОШУМНО*…
Перевод с болгарского
И веет зефир сладкошумно,
Пропах весь елеем сандала,
Чьи ветви качает безумно,
Как будто царей опахало.
По древнему-древнему тракту,
Крадётся он, словно за шёлком,
В песок заползает и в травку,
В скале забирается в щёлку.
Пройдёт по тропинке белесой
К озёрам, где лотос ?гнездится?…
И медленно, нежно, без веса,
На белые листья садится,
И запахи пьёт, и прохладу,
Пьянящее чувство любви…
Пьёт озера тёплую влагу,
Купая в нём кудри свои.
А после, пропахнув шафраном,
Весь в бисерных каплях – слезах,
Спешит он с сердечною раной,
При свете луны в облаках,
К прекрасной, карминовой розе
И дарит ей свой поцелуй…
И снова, в пути он, в дороге,
Не зря ведь зовут – ветродуй!
И к горным добравшись вершинам,
Встречает небесный фонтан,
Роняющий струи низинам:
Аллеям и паркам, садам…
Экстаз перламутровых капель,
Несёт в себе благостный дождь,
Вернулся к нам, кажется, Авель –
Наш ?пастырь овечек?, наш вождь.
И веет зефир сладкошумно…
И пахнет сандалом безумно…
Зефир - преобладающий, западный ветер Болгарии
Картинка со страницы Марии Магдалены
Олег Глечиков
11 сентября 2012 год. Керчь. Украина
Мария Магдалена Костадинова -
http://www.stihi.ru/2012/09/10/228
и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят
на златните пясъчни хълмове...
стъпка по стъпка след отронени листчета бели от лотос
бавно и нежно в меките копринени гънки
прохладата търсят на извора жив непресъхващ...
опияняващо нежно...
жадно отпивайки с връхчета меки в топлата влага потъват...
а тя... с омаен дъх на шафран в бисерни сълзи ги къпе...
сърп от твърда луна от нежния облак изплувал
пътека изписва в поле от горещ алабастър
към пустинната роза в карминено нежно разцъфнала...
смокиново сладки устните по пътя го водят
нататък...
до извора жив непресъхващ...
страстно прониква и двата свята с ароматите диви се сливат
в небесна целувка дълго жадувана...
и дъжд завалява от дълбините извиращ...
екстаз от бели перлени капки...
в сочните прелестни форми попива топъл и щедър
живота в крехките пъпки изящно разлистващ...
и полъхва зефирът...
на сандалов елей след следата ефирна...
И ВЕЕТ ЗЕФИР СЛАДКОШУМНО*…
Перевод с болгарского
И веет зефир сладкошумно,
Пропах весь елеем сандала,
Чьи ветви качает безумно,
Как будто царей опахало.
По древнему-древнему тракту,
Крадётся он, словно за шёлком,
В песок заползает и в травку,
В скале забирается в щёлку.
Пройдёт по тропинке белесой
К озёрам, где лотос ?гнездится?…
И медленно, нежно, без веса,
На белые листья садится,
И запахи пьёт, и прохладу,
Пьянящее чувство любви…
Пьёт озера тёплую влагу,
Купая в нём кудри свои.
А после, пропахнув шафраном,
Весь в бисерных каплях – слезах,
Спешит он с сердечною раной,
При свете луны в облаках,
К прекрасной, карминовой розе
И дарит ей свой поцелуй…
И снова, в пути он, в дороге,
Не зря ведь зовут – ветродуй!
И к горным добравшись вершинам,
Встречает небесный фонтан,
Роняющий струи низинам:
Аллеям и паркам, садам…
Экстаз перламутровых капель,
Несёт в себе благостный дождь,
Вернулся к нам, кажется, Авель –
Наш ?пастырь овечек?, наш вождь.
И веет зефир сладкошумно…
И пахнет сандалом безумно…
Зефир - преобладающий, западный ветер Болгарии
Картинка со страницы Марии Магдалены
Олег Глечиков
11 сентября 2012 год. Керчь. Украина
Метки: