Мария. Йорданка Господинова

http://www.stihi.ru/2012/05/20/10401
Йорданка Господинова

Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…

А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:

?Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”

Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…

И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…

и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…


`````````````````````````````````````````МАРИЯ
```````````````(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
```````````````Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)


``````````````````````````````Я там была, где я спаслась
``````````````````````````от страшных жерновов, что обрекли…
````````````````````````````Там крест висит, он – ипостась –
````````````````````````````````желанное прощение Земли.

````````````````````````````А после залила тоска в свой час,
``````````````````````````````слёз сумасшедшее глотание,
`````````````````````````пресс тишины, и в сердце её власть.
````````````````````````````Я вопрошала Господа в молчании:

````````````````````````````Где Ты своё прощенье прячешь?
``````````````````````````````````Отнял его зачем?
``````````````````````````````в грехе толпу погрязшую
``````````````````````````````Ты с ним будешь спасать,
``````````````````````````о здравомыслии забывшую совсем,
```````````````````````людей, кто души Бесу смог легко отдать?

````````````````````````Обледенело небо, сдавлен дикий крик,
````````````````````и ливню долгому нет мочи выплакать ту клятву…
``````````````````````В очах его застыл солдат суровый, боевик,
```````````````````````````слеза моя светла предательски.

````````````````````````````Но утро изумлённо видит чудо,
```````````````````````````в нём зарожденье вечного начала.
``````````````````````````````Блудницей больше я не буду,
``````````````````````````я Твоё тело тленное слезами омывала.

`````````````````````````````Ты возвестила людям новый путь,
``````````````````````````````назвав своей сестрой, Мария.
``````````````````````````Когда я захочу любви постигнуть суть,
````````````````````````вновь возвращаюсь в Храм, что мне открыла…

17.09.12