Эпитафия

Перевод с болгарского
Красимир Георгиев

http://stihi.ru/2011/05/07/7337

ОРИГИНАЛ

Красимир Георгиев
ЕПИТАФИЯ

Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака –
полуюноша, полумъж.

От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.

Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят –
полуспомен, полумечта.

Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.

Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака –
полустарец, полумъдрец.

Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди –
полущастие, полускръб.


Мой вольный перевод

Льёт на маки, как из лейки,
Дождик - мастер топких луж.
Ждёт, печалясь, как жалейка,
То ли отрок, то ли муж...

Может, рядом, может, дальше
Страхи душу теребят,
То ль по правде, то ли с фальшью,
То ли пляшут, то ли спят.

Рельсы сталью насыпь режут,
Солнце, грея, золотит,
Кто - то чаще, кто - то реже
То ли пишет, то ль молчит...

Параллельно бродит счастье,
Манит яблоко - соблазн,
То ли вёдро, то ль ненастье,
То ли грех, то ли обман.

Лепестки теряют маки,
Шмель накинул тёплый фрак,
Пролетают полустанки
В яркий полдень, в полумрак.

Голубь с милою голубкой
Делит здравие и хворь,
Делит с крепкой, делит с хрупкой
То ли радость, то ли скорбь...