За теб-автор Ирина, перевод мой

Аз въпреки всичко Теб
обичам…
Завинаги,
или за миг —
не е важно!
Господ молех:
да продължи по-дълго чувството
на полет…
Душата нека да лети,
от високо не се забелязва
обида, мъка, суета —
това, което Живота огорчава.

Това, което огорчава на Земята, —
там —
над земята — е толкова незабележимо…
Там —
чувствата са по-искренни и смели…
И щастието там — невероятно!
Там — болка няма…
Аз — Там живея!
Когато на Земята се завръщам,
теб за миг към себе си зова…
И…
Въпреки всичко те обичам!!!
И прощавам…

Прощавам за земната суета,
обичайки неземно всъщност…
Аз не моля — бъди със мен…
Само — просто остани!
Не, Ти — не си най-добрият…
Ти просто си Мой!
Не тук…
А Там!
Там —
над Земята —
в полета на Душата
в допира на устните
на тази Височина
по-чиста нота,
отколкото на Земята не чувам…
Но нека да звучи по-дълго!
Любовта — нежна…
Любовта — нужна!
От ден на ден все по-ярко!
И повече!
………………………………..
Полетът на Душата своя ще продължа,
няма да допусна в нея съмнения…
Аз въпреки всичко Теб Обичам!
Обичам цял живот!
Че Животът всъщност е само миг
03.03.2011
София, България

-----------------------------
а нот и оригинал
http://www.stihi.ru/2003/10/15-1714

Я все равно Тебя
Люблю…
Навечно,
Или на мгновенье —
Неважно!
Господа молю:
Продли подольше ощущенье
Полета…
Пусть Душа летит,
Из высока, не замечая
Обид, печалей, суеты —
Всего, что в Жизни огорчает.

Что огорчает на земле —
Там —
Над землей — так незаметно…
Там —
Чувства искренней, смелей…
И Счастье там — небезответно!
Там — боли нет…
Я — Там живу!
Порой на Землю возвращаясь,
Тебя на миг к себе зову…
И…
Все равно Люблю!!!
Прощая…

Прощая за земную суть,
Любя за Неземную Сущность…
Я не прошу — со мной побудь…
Лишь — Просто Будь!
Нет, Ты — не лучший…
Ты просто Мой!
Не здесь…
А Там!
Там —
Над Землей —
В Души полете
Соприкасаются Уста
На той Высокой
Чистой ноте,
Что на Земле и… не слышна…
Но Пусть звучит она подольше!
Любовь — нежна…
Любовь — нужна!
День ото дня все ярче!
Больше!
………………………………..
Полет Души своей продлю,
Не допустив в нее сомненья…
Я все равно Тебя Люблю!
Люблю всю Жизнь!
Ведь Жизнь — мгновенье…

Метки:
Предыдущий: Предчувствие. Антонина Димитрова
Следующий: Благодарение