Димчо Дебелянов. З болем квiтки...

Димчо Дебелянов
З болем кв?тки, чар як?й згаса?...
Цикл ?ЛЕГЕНДА ПРО ГР?ШНУ ЦАР?ВНУ?

3

З болем кв?тки, чар як?й згаса?
в лон? передчасних холод?в,
м?сяця нев?рного питаю
? в ус?х в?тр?в:
ходаки, мен? сказали б, може, —
неосяжний св?т для вас зорить —
чи мен? прибуде ласка Божа
ще почути в добру мить
св?тлий клич царя, що в сон м?й тихо
? зненацька зовс?м п?досп?в,
та й наоб?цяв мен? на вт?ху
ще й нед?знаних дар?в
з тих кра?в, де явою — жадання,
де луна стр?ча? всякий зов,
де нетл?нне юност? клечання
красить рад?сть ? любов.
В?н схилився, усм?хнувся мило,
ледве ж руку простягнув мен?, —
тьма його ревнива захопила
у об?йми крижан?.
? почула голос: будь з? мною,
в?рн?стю тримай мене, веди,
? тод?, пройшовши св?т журбою,
знов верну сюди!
Де в?н ?? — З тих п?р його чекаю,
? горю я, наче у вогн? —
то зоря у серц? заграва?,
а то дим г?рчить мен? —
? як дим зачне з’?дати оч?,
скорб мою змогти н?хто б не зм?г,
бо вона туди податись хоче,
де ?? чека? Гр?х.

***

Оригинал:

Димчо Дебелянов
С болката на прималняло цвете...
Цикл ?ЛЕГЕНДА ЗА РАЗБЛУДНАТА ЦАРКИНЯ?

3

С болката на прималняло цвете
в пазвите на ранна хладина,
ден и нощ аз питам ветровете
и неверната луна:
странници, от път неуморени,
зрящи неизгледни далнини,
не узнахте ли дали над мене
нявга пак ще прозвъни
светлий глас на оня цар далечен,
който след притихнала тъга
в сън ми се яви и ми обрече
неизведени блага,
неизведени блага в страните,
дето ек пресреща всеки зов
и с венци нетленна пролет кити
всяка радост и любов.
Той склони над мен усмивка тиха,
но едва десница ми простря,
зли тъми ревниво го прикриха
в свойте ледени недра.
И дочух аз ласкав глас: бъди ми
вярна — и при теб в уречен час,
минал през моря неизбродими,
пак ще се завърна аз!
Де е той? — Аз чакам оттогава,
аз горя в пожар неугасим —
ту искра сърце ми озарява,
ту мрачи го мътен дим —
и кога в очи ми той възлезне,
мойта скръб безпаметно се рве
в бездните на сладости възмездни,
дето я Грехът зове.