Романс. Игнатовы Стишки

Я так ждала вас, в этот зимний вечер
Не отходя стояла у окна
В ночи глубокой, все потухли свечи
Вы не пришли, я вновь была одна

Вы не пришли и мне не написали
Мои друзья не говорят о вас
А на вопрос: - “Куда вы запропали?”
Они молчат не поднимая глаз

Я все надеюсь, жду и даже верю
Порой мне слышится, как будто снег скрипит
Мне чудится, вы замерли под дверью
Все жду, что колокольчик прозвонит

Мою печаль не передать словами
Кругом зима и на сердце мороз
А все, что не случилось между нами
Я выплачу подушке, градом слез

Я вас ждала и ждать не перестану
Пусть гаснут свечи, тает белый снег
В ночи холодной, теплый плед достану
И буду ждать, пускай хоть целый век...


РОМАНС

Превод: Радко Стоянов

Аз тъй ви чаках в тази зимна вечер!
Не си отидох, тръпнех до зори.
В дълбока нощ угасна всичко вече,
но не дойде и мене не откри.

Не бяхте тук, не писахте ми даже,
приятели не казаха за вас.
А на въпрос: ?Защо не се покаже?”
мълчаха те, останали без глас.

Надявам се, очаквам, даже вярвам,
дочувам сякаш как снегът скрипти.
И чудя се вратата що замира,
очаквам все звънец да зазвънти.

Тъгата си не ще предам със думи.
Навън е зима, а в сърцето - мраз.
И всичко, случило се с двама,
ще го изплача със сълзи от град.

Очаквам ви и няма да престана.
Да гаснат свещи, сняг да се топи.
В студена нощ аз топъл дъх ще стана,
ще чакам век, сърцето ще търпи…