Анна Любимова 1 - Совсем забросил

Совсем мой друг меня забросил,
не шлет письма, не шлет цветы,
и потому на сердце осень,
и дни дождливы и пусты.

В сплошной тоске часы проходят,
Давно не мил родимый дом,
Коль солнца нет на небосводе
Все мрачным кажется кругом.

Куда от мыслей горьких деться,
как тень мелькаю у дверей,
все жду цветы с тоскою в сердце
все жду от милого вестей.


Превела на български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

СЪВСЕМ МЕ НАПУСНА

Моят приятел съвсем ме напусна,
не идват писма, не идват цветя.
Дните ми са дъждовни и пусти
за това есен е в мойта душа.

В неспирна тъга часовете минават,
отдавна не мил ми е родният дом.
Щом няма слънце да ме огрява,
всичко е сякаш мрачно край мен.

От мислите мрачни къде да избягам,
като сянка се мяркам из нашият двор.
С тъга на сърцето цветя още чакам,
от милият, все още чакам хабер.