Осип Мандельштам - Вооруженный зреньем узких ос
Осип Мандельштам
***Вооруженный зреньем узких ос
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Въоръжен със взора на оси,
засмукали от земна ос, ос земна,
аз чувствам всичко, що ми предстои,
запомням наизуст и непотребно...
И не рисувам, и не пея аз,
и лъка черногласовит не движа:
в живот се впивам и обичам в страст
на хитрите оси да им завидя.
О, ако можеше във времето така,
заставен сън и смърт да мина,
чрез жилото на въздуха и летен жар
да чуя земна ос, оста незрима...
8 февруари 1937 г.
Превод: 6 февруари 2015 г.
----------------------------------------------------
ВъоръжЕн със взОра на осИ,
засмУкали от зЕмна ос, ос зЕмна,
аз чУвствам всИчко, щО ми предстоИ,
запОмням наизУст и непотрЕбно...
И не рисУвам, и не пЕя Аз,
и лЪка черногласовИт не двИжа:
в живОт се впИвам и обИчам в стрАст
на хИтрите осИ да им завИдя.
О, ако мОжеше във врЕмето такА,
застАвен сЪн и смЪрт да мИна,
чрез жИлото на вЪздуха и лЕтен жАр
да чУя зЕмна ос, остА незрИма...
***
Вооруженный зреньем узких ос,
Сосущих ось земную, ось земную,
Я чую все, с чем свидеться пришлось,
И вспоминаю наизусть и всуе...
И не рисую я, и не пою,
И не вожу смычком черноголосым:
Я только в жизнь впиваюсь и люблю
Завидовать могучим, хитрым осам.
О, если б и меня когда-нибудь могло
Заставить, сон и смерть минуя,
Стрекало воздуха и летнее тепло
Услышать ось земную, ось земную...
8 февраля 1937
***Вооруженный зреньем узких ос
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Въоръжен със взора на оси,
засмукали от земна ос, ос земна,
аз чувствам всичко, що ми предстои,
запомням наизуст и непотребно...
И не рисувам, и не пея аз,
и лъка черногласовит не движа:
в живот се впивам и обичам в страст
на хитрите оси да им завидя.
О, ако можеше във времето така,
заставен сън и смърт да мина,
чрез жилото на въздуха и летен жар
да чуя земна ос, оста незрима...
8 февруари 1937 г.
Превод: 6 февруари 2015 г.
----------------------------------------------------
ВъоръжЕн със взОра на осИ,
засмУкали от зЕмна ос, ос зЕмна,
аз чУвствам всИчко, щО ми предстоИ,
запОмням наизУст и непотрЕбно...
И не рисУвам, и не пЕя Аз,
и лЪка черногласовИт не двИжа:
в живОт се впИвам и обИчам в стрАст
на хИтрите осИ да им завИдя.
О, ако мОжеше във врЕмето такА,
застАвен сЪн и смЪрт да мИна,
чрез жИлото на вЪздуха и лЕтен жАр
да чУя зЕмна ос, остА незрИма...
***
Вооруженный зреньем узких ос,
Сосущих ось земную, ось земную,
Я чую все, с чем свидеться пришлось,
И вспоминаю наизусть и всуе...
И не рисую я, и не пою,
И не вожу смычком черноголосым:
Я только в жизнь впиваюсь и люблю
Завидовать могучим, хитрым осам.
О, если б и меня когда-нибудь могло
Заставить, сон и смерть минуя,
Стрекало воздуха и летнее тепло
Услышать ось земную, ось земную...
8 февраля 1937
Метки: