Олга Козловска. Мен има ме сега
Я есть сейчас
[вольный перевод на болгарский язык]
свободен превод
Ти никога цветя не си ми подарявал...
Не ще ми и дариш... на това дори и не се надявам...
И свидни думи - ласкави,- не ще ми промълвиш...
Нито пък пожалиш или с милувка приютиш...
Не ще ме ти зарадваш, с нищо не ще ме развълнуваш...
И как съм – няма да попиташ...
Нито пък ще дойдеш... или позвъниш...
И да ме погледнеш - няма...
Не ще си спомниш, ни узнаеш, какво правя.
За себе си единствено планове кроиш.
А аз нали СЪМ... Още превърнала не съм се в БИЛА...
Годините изгарят, като в печката дърва...
А аз нали СЪМ... Още превърнала не съм се в БИЛА...
Но едва сетне осъзнаваме това,
колко скъпо е СЕГА! Не утре и не някога...
Но сега не го разбираме това...
---
http://www.stihi.ru/2011/11/03/7212
Я есть сейчас
Ольга Козловская
Ты никогда мне не дарил цветов...
И не подаришь... Я и не надеюсь...
И нужных ласковых я не услышу слов...
Не приголубишь и не пожалеешь...
Ты не порадуешь, ничем не удивишь...
И как здоровье - ты меня не спросишь...
Ты не придешь... и ты не позвонишь..
И в сторону мою ты не посмотришь...
Не вспомнишь, не узнаешь, как дела.
Ты дней своих прокручиваешь время.
А я ведь ЕСТЬ... Ещё я не БЫЛА...
Года сгорают, как в печи поленья....
А я ведь Есть! Ещё я не БЫЛА...
Но только мы потом всё осознаем,
Что дорого СЕЙЧАС! Ни завтра, ни вчера...
Мы этого сейчас не понимаем.....
? 03.11.2011 г. Ольга Козловская
? Copyright: Ольга Козловская, 2011
Свидетельство о публикации №11111037212
философская лирика, 03.11.2011 19:47
[вольный перевод на болгарский язык]
свободен превод
Ти никога цветя не си ми подарявал...
Не ще ми и дариш... на това дори и не се надявам...
И свидни думи - ласкави,- не ще ми промълвиш...
Нито пък пожалиш или с милувка приютиш...
Не ще ме ти зарадваш, с нищо не ще ме развълнуваш...
И как съм – няма да попиташ...
Нито пък ще дойдеш... или позвъниш...
И да ме погледнеш - няма...
Не ще си спомниш, ни узнаеш, какво правя.
За себе си единствено планове кроиш.
А аз нали СЪМ... Още превърнала не съм се в БИЛА...
Годините изгарят, като в печката дърва...
А аз нали СЪМ... Още превърнала не съм се в БИЛА...
Но едва сетне осъзнаваме това,
колко скъпо е СЕГА! Не утре и не някога...
Но сега не го разбираме това...
---
http://www.stihi.ru/2011/11/03/7212
Я есть сейчас
Ольга Козловская
Ты никогда мне не дарил цветов...
И не подаришь... Я и не надеюсь...
И нужных ласковых я не услышу слов...
Не приголубишь и не пожалеешь...
Ты не порадуешь, ничем не удивишь...
И как здоровье - ты меня не спросишь...
Ты не придешь... и ты не позвонишь..
И в сторону мою ты не посмотришь...
Не вспомнишь, не узнаешь, как дела.
Ты дней своих прокручиваешь время.
А я ведь ЕСТЬ... Ещё я не БЫЛА...
Года сгорают, как в печи поленья....
А я ведь Есть! Ещё я не БЫЛА...
Но только мы потом всё осознаем,
Что дорого СЕЙЧАС! Ни завтра, ни вчера...
Мы этого сейчас не понимаем.....
? 03.11.2011 г. Ольга Козловская
? Copyright: Ольга Козловская, 2011
Свидетельство о публикации №11111037212
философская лирика, 03.11.2011 19:47
Метки: