Евгения Позднякова - По земле

По земле уже сухой и голой,
Ветром подгоняем,одинок,
В никуда пустился невесёлый,
Золочёный осенью листок.
Сила с обречённостью в движенье,
Удаль в угасающем огне,
Поневоле чуешь зарожденье
Свежих чувств, что спрятались на дне.
Путь неведом. В стужу новоселье,
Зря сдаёмся в неизбежный плен,
Злому, непонятному веселью,
Что бросает в бездну перемен.

Превела на Български: Юлияна Донева

НА ЗЕМЯТА

На земята вече суха, гола,
от вятъра навяващ самота,
на никъде се спуснаха нерадостни,
позлатени есенни листа.
Сила на движение обречена
премахва се с угасващият огън,
и щеш не щеш зараждане долавяш
на свежи чувства, скрили се на дъното.
Неизвестен пътя. Чукаш в нова къща,
предаваш се залудо в плен незнаен,
на злото, неразбиращо забавата
де хвърля те във променена бездна.