Димчо Дебелянов. Темна, глупа нiч непривiтна...

Димчо Дебелянов
Темна, глупа н?ч неприв?тна...


Переклад з болгарсько? — Любов? Цай


Темна, глупа н?ч неприв?тна,
наче св?т б?лий довкола зачах,
ступн? у п?тьм? мруть непом?тно,
темний, самотн?й к?нча?ться шлях.
Ти додавала печал? й наснаги,
завжди з тобою — не бр?в по св?тах,
день об?ця?ш, де славн? звитяги,
чи навпаки — ти несеш мен? страх?
Може, св?ти мен? ти ще в?дкри?ш —
жереб ?накший — св?танк?в вогн?...
В темн?й пустел? мене ти зари?ш,
з терня корону над?вши мен??

Т?н? мовчазн? по шляху — згаса?
китиця ?скор — мертво-студена.
Сумн?в наповню? душу до краю,
т?н? н?мотн? — безна шалена.

Темна, глупа н?ч неприв?тна,
наче св?т б?лий довкола зачах.
Ступн? у п?тьм? мруть непом?тно,
Темний, самотн?й к?нча?ться шлях.

***

Оригинал:

Димчо Дебелянов
Тъмна, мрачна нощ неприветна...



Тъмна, мрачна нощ неприветна
сякаш навеки е мъртъв светът,
стъпки в мъртвило мрат безответно,
свършва се тъмен самотния път.
Ти си пред мене и вечно те следя,
вечно след тебе аз мир не узнах —
ден ли ми носиш на славна победа,
край ли безбрежен на ужас и страх?
Нови ли светове мен ще откриеш —
друг жребий ли — светли зари...
В тъмен пустош ли мене ще зариеш,
с тръне окичила мойта глава?

Сенки безмълвни по друма — в тъмата
гаснат искрите — гробно студени.
Дух на съмнение пълни душата,
сянка безмълвна — бездна пред мене.

Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртъв светът.
Стъпки в мъртвило мрат безответно
свършва се в мрака самотния път.