Осип Мандельштам - Слух чуткий парус напрягает
Осип Мандельштам
***Слух чуткий парус напрягает
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Напрягат остър слух платната
в широк пустеещ кръгозор
и плува сякаш в тишината
среднощен глас на птичи хор.
Аз беден съм като природа,
естествен като небеса,
дух-призрак - свободата моя,
и глас на птиците в нощта.
Аз виждам месеца бездушен,
небе с мъртвешките платна;
светът твой, странен, боледуващ,
приемам го аз, пустота!
1910, 1922(?)
Превод: 19.01.2015 г.
------------------------------------
НапрЯгат Остър слУх платнАта
в шИрок пустЕещ кръгозОр
и плУва сЯкаш в тишинАта
среднОщен глАс на птИчи хОр.
Аз бЕден сЪм като прирОда,
естЕствен като небесА,
дух-прИзрак - свободАта мОя,
и глАс на птИците в нощтА.
Аз вИждам мЕсеца бездУшен,
небЕ с мъртвЕшките платнА;
светЪт твой, стрАнен, боледУващ,
приЕмам го аз, пустотА!
***
Слух чуткий парус напрягает,
Расширенный пустеет взор,
И тишину переплывает
Полночных птиц незвучный хор.
Я так же беден, как природа,
И так же прост, как небеса,
И призрачна моя свобода,
Как птиц полночных голоса.
Я вижу месяц бездыханный
И небо мертвенней холста;
Твой мир, болезненный и странный,
Я принимаю, пустота!
1910, 1922(?)
***Слух чуткий парус напрягает
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Напрягат остър слух платната
в широк пустеещ кръгозор
и плува сякаш в тишината
среднощен глас на птичи хор.
Аз беден съм като природа,
естествен като небеса,
дух-призрак - свободата моя,
и глас на птиците в нощта.
Аз виждам месеца бездушен,
небе с мъртвешките платна;
светът твой, странен, боледуващ,
приемам го аз, пустота!
1910, 1922(?)
Превод: 19.01.2015 г.
------------------------------------
НапрЯгат Остър слУх платнАта
в шИрок пустЕещ кръгозОр
и плУва сЯкаш в тишинАта
среднОщен глАс на птИчи хОр.
Аз бЕден сЪм като прирОда,
естЕствен като небесА,
дух-прИзрак - свободАта мОя,
и глАс на птИците в нощтА.
Аз вИждам мЕсеца бездУшен,
небЕ с мъртвЕшките платнА;
светЪт твой, стрАнен, боледУващ,
приЕмам го аз, пустотА!
***
Слух чуткий парус напрягает,
Расширенный пустеет взор,
И тишину переплывает
Полночных птиц незвучный хор.
Я так же беден, как природа,
И так же прост, как небеса,
И призрачна моя свобода,
Как птиц полночных голоса.
Я вижу месяц бездыханный
И небо мертвенней холста;
Твой мир, болезненный и странный,
Я принимаю, пустота!
1910, 1922(?)
Метки: