Осип Мандельштам - Раковина

Осип Мандельштам
Раковина

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


РАКОВИНА

Аз може би не съм ти нужен,
о, нощ; от бездната довят,
без бисер, раковина чужда,
изхвърлен съм на твоя бряг.

Вълните пениш равнодушно -
несговорчива в песента,
ще оцениш и ще залюбиш
на мида голата лъжа.

Ти с нея в пясъка ще лягаш
и с дрехата си ще покрийш,
и на люлееща камбана
ще я привържеш здраво ти,

и в крехките стени на мида,
в дома на празното сърце
ще зашептиш с пенлива сила,
с мъгли и дъжд, и ветрове.

1911
Превод: 25.01.2015 г.

---------------------------------

Аз мОже би не сЪм ти нУжен,
о,нОщ; от вИхъра отвЯт,
без бИсер, раковИна чУжда,
изхвЪрлен съм на твОя брЯг.

ВълнИте пЕниш равнодУшно -
несговорчИва в песентА,
ще оценИш и ще залЮбиш
на мИда гОлата лъжА.

Ти с нЕя в пЯсъка ще лЯгаш
и с дрЕхата си ще покрИйш,
и на люлЕеща камбАна
ще я привЪржеш здрАво тИ,

и в крЕхките стенИ на мИда,
в домА на прАзното сърцЕ
ще зашептИш с пенлИва сИла
с мъглИ и дЪжд, и ветровЕ...


РАКОВИНА

Быть может, я тебе не нужен,
Ночь; из пучины мировой,
Как раковина без жемчужин,
Я выброшен на берег твой.

Ты равнодушно волны пенишь
И несговорчиво поешь,
Но ты полюбишь, ты оценишь
Ненужной раковины ложь.

Ты на песок с ней рядом ляжешь,
Оденешь ризою своей,
Ты неразрывно с нею свяжешь
Огромный колокол зыбей,

И хрупкой раковины стены,
Как нежилого сердца дом,
Наполнишь шепотами пены,
Туманом, ветром и дождем...

1911