Осип Мандельштам - Скудный луч холодной мерою

Осип Мандельштам
***Скудный луч холодной мерою

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Чезнещ лъч студа измерва,
ръси влажната гора.
Аз съм скръбен, птица черна
нося в моята душа.

Що да правя с птицата ранена?
Мъртва е земята, в сън.
Камбанарии одимени --
без камбани и без звън.

И стои осиротяла,
онемяла сам-сама,
запустяла кула бяла
сред мъгла и тишина.

Утро нежно и безкрайно,
в полуяве, в полусън --
от забравата потайна
се разнася спомен-звън.
1911
Превод: 23.01.2015 г.

------------------------------------

ЧЕзнещ лЪч студА измЕрва,
рЪси влАжната горА.
Аз съм скрЪбен, птИца чЕрна
нОся в мОята душА.

ЩО да прАвя с птИцата ранЕна?
МЪртва е земЯта, в сЪн.
КамбанарИи одимЕни -
бЕз камбАни и без звЪн.

И стоИ осиротЯла,
онемЯла сАм-самА,
запустЯла кУла бЯла
сред мъглА и тишинА.

Утро нЕжно и безкрАйно,
в полуЯве, в полусЪн -
от забрАвата потАйна
се разнАся спОмен-звЪн.


***

Скудный луч холодной мерою
Сеет свет в сыром лесу.
Я печаль, как птицу серую,
В сердце медленно несу.

Что мне делать с птицей раненой?
Твердь умолкла, умерла.
С колокольни отуманенной
Кто-то снял колокола.

И стоит осиротелая
И немая вышина,
Как пустая башня белая,
Где туман и тишина...

Утро, нежностью бездонное,
Полуявь и полусон --
Забытье неутоленное --
Дум туманный перезвон...

1911