Николай Тряпкин Засмеялась калина, краснея счастли
?ЗАСМЕЯЛАСЬ КАЛИНА, КРАСНЕЯ СЧАСТЛИВО...”
Николай Иванович Тряпкин (1918-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗЧЕРВИ СЕ КАЛИНА, ЗАСМЯ СЕ ЩАСТЛИВО
Изчерви се калина, засмя се щастливо,
потопи ме в зелени коси.
И надяна ми пръстен калина, красиво
с блясък бисерен ме ороси.
Като сови с премрежени погледи остро
впи в полето светкавици вис.
Ето, нещо правдиво, широко и просто
на площада мълви хармонист.
Но изглежда – край нас откровение плува,
езерца и могилки влече.
Но изглежда – моминска сълза се вълнува,
в синя капка по листче тече.
И зашепна калина: ?Да дам без остатък
зрели гроздчета аз ще реша!”
И се смяхме ний с нея, и вярвахме сладко
в неразделната земна душа.
Ударения
ИЗЧЕРВИ СЕ КАЛИНА, ЗАСМЯ СЕ ЩАСТЛИВО
Изчерви́ се кали́на, засмя́ се штастли́во,
потопи́ ме в зеле́ни коси́.
И надя́на ми пръ́стен кали́на, краси́во
с бля́сък би́серен ме ороси́.
Като со́ви с премре́жени по́гледи о́стро
впи́ в поле́то светка́вици ви́с.
Е́то, не́што правди́во, широ́ко и про́сто
на плошта́да мълви́ хармони́ст.
Но изгле́жда – край на́с открове́ние плу́ва,
езерца́ и моги́лки влече́.
Но изгле́жда – моми́нска сълза́ се вълну́ва,
в си́ня ка́пка по ли́стче тече́.
И заше́пна кали́на: ?Да да́м без оста́тък
зре́ли гро́здчета а́з ште реша́!”
И се смя́хме ний с не́я, и вя́рвахме сла́дко
в неразде́лната зе́мна душа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Тряпкин
ЗАСМЕЯЛАСЬ КАЛИНА, КРАСНЕЯ СЧАСТЛИВО...
Засмеялась калина, краснея счастливо,
Заплела меня в зелень косы.
И надела калина мне перстень красивый
В заревых самоцветах росы.
Точно совы, кругом, с голубой поволокой,
Трепыхались зарницы в лугу.
Вот о чём-то правдивом, простом и широком
Заиграл гармонист на кругу.
Но казалось – по скатам самим откровеньем
Замерцали пруды и стога.
Но казалось – девичья слеза от волненья
Синей каплей сбегает с листка.
И шептала калина: ?Возьми без остатка
Все созревшие гроздья мои!”
И смеялись мы с нею, и верили сладко
В нераздельную душу земли.
1947 г.
---------------
Руският поет Николай Иванович Тряпкин е роден на 19 декември 1918 г. в Саблино, Тверска губерния. Учил е в Московския историко-архивен институт (1939-1941 г.), завършил е Висши литературни курсове (1958 г.). Първите си стихове публикува през 1946 г. в сп. ?Октябрь”. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които ?Первая борозда” (1953 г.), ?Белая ночь” (1956 г.), ?Распевы” (1958 г.), ?Перекрёстки” (1962 г.), ?Гуси-лебеди” (1971 г.), ?Огненные ясли” (1985 г.), ?Излуки” (1987 г.), ?Разговор по душам” (1989 г.) и др. Умира на 20 февруари 1999 г. в Москва.
Николай Иванович Тряпкин (1918-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗЧЕРВИ СЕ КАЛИНА, ЗАСМЯ СЕ ЩАСТЛИВО
Изчерви се калина, засмя се щастливо,
потопи ме в зелени коси.
И надяна ми пръстен калина, красиво
с блясък бисерен ме ороси.
Като сови с премрежени погледи остро
впи в полето светкавици вис.
Ето, нещо правдиво, широко и просто
на площада мълви хармонист.
Но изглежда – край нас откровение плува,
езерца и могилки влече.
Но изглежда – моминска сълза се вълнува,
в синя капка по листче тече.
И зашепна калина: ?Да дам без остатък
зрели гроздчета аз ще реша!”
И се смяхме ний с нея, и вярвахме сладко
в неразделната земна душа.
Ударения
ИЗЧЕРВИ СЕ КАЛИНА, ЗАСМЯ СЕ ЩАСТЛИВО
Изчерви́ се кали́на, засмя́ се штастли́во,
потопи́ ме в зеле́ни коси́.
И надя́на ми пръ́стен кали́на, краси́во
с бля́сък би́серен ме ороси́.
Като со́ви с премре́жени по́гледи о́стро
впи́ в поле́то светка́вици ви́с.
Е́то, не́што правди́во, широ́ко и про́сто
на плошта́да мълви́ хармони́ст.
Но изгле́жда – край на́с открове́ние плу́ва,
езерца́ и моги́лки влече́.
Но изгле́жда – моми́нска сълза́ се вълну́ва,
в си́ня ка́пка по ли́стче тече́.
И заше́пна кали́на: ?Да да́м без оста́тък
зре́ли гро́здчета а́з ште реша́!”
И се смя́хме ний с не́я, и вя́рвахме сла́дко
в неразде́лната зе́мна душа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Тряпкин
ЗАСМЕЯЛАСЬ КАЛИНА, КРАСНЕЯ СЧАСТЛИВО...
Засмеялась калина, краснея счастливо,
Заплела меня в зелень косы.
И надела калина мне перстень красивый
В заревых самоцветах росы.
Точно совы, кругом, с голубой поволокой,
Трепыхались зарницы в лугу.
Вот о чём-то правдивом, простом и широком
Заиграл гармонист на кругу.
Но казалось – по скатам самим откровеньем
Замерцали пруды и стога.
Но казалось – девичья слеза от волненья
Синей каплей сбегает с листка.
И шептала калина: ?Возьми без остатка
Все созревшие гроздья мои!”
И смеялись мы с нею, и верили сладко
В нераздельную душу земли.
1947 г.
---------------
Руският поет Николай Иванович Тряпкин е роден на 19 декември 1918 г. в Саблино, Тверска губерния. Учил е в Московския историко-архивен институт (1939-1941 г.), завършил е Висши литературни курсове (1958 г.). Първите си стихове публикува през 1946 г. в сп. ?Октябрь”. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които ?Первая борозда” (1953 г.), ?Белая ночь” (1956 г.), ?Распевы” (1958 г.), ?Перекрёстки” (1962 г.), ?Гуси-лебеди” (1971 г.), ?Огненные ясли” (1985 г.), ?Излуки” (1987 г.), ?Разговор по душам” (1989 г.) и др. Умира на 20 февруари 1999 г. в Москва.
Метки:
