Теодор Траянов. Воспоминание

Воспоминание

Аллея майская желтела–
в глаза цвела нам благодать,
и вдруг внезапно потемнело,
а смерти было не видать

Припомни жёлтую порошу,
следы укрывшую двоих,
и трепет наш горячий в прошлом,
остывший в тот последний миг.

Мы гибнем врозь в изнеможенье,
не в силах свесть сметённый мост,
и в небо смотримся до жженья
в глазах: "когда?" Ему вопрос.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Спомен

Внезапно очи притъмняха,
а още далеч бе смъртта,
когато пристъпихме плахо
в алеята с жълти цветя.

Спомни си как нашите стъпки
веявица бърза покри,
разлъка с изстинали тръпки
в сърцето въздишките скри.

Ний мрем оттогаз в изнемога,
дели ни сломеният мост,
и чакаме с поглед към бога,
ответа на тъжен въпрос.

Теодор Траянов