Уходят годы безвозвратно перевод с болгарского язы
УХОДЯТ ГОДЫ БЕЗВОЗВРАТНО... (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)
Уходят годы безвозвратно,
А ты всё не идёшь, тебя всё нет.
А люди умирают и родятся,
закат сменяет солнце на рассвет.
Тебя мне не хватает в днях угасших,
Твоей улыбки, добрых ясных глаз.
Когда б, смеялась ты, я б веселился,
страдала бы, был рядом в этот час.
Когда б жила ты рядышком со мною,
мне б целый свет был радостен и мил.
Но нет тебя, и грусть течёт рекою,
Ты не идёшь, и нет для жизни сил.
Тобой дышал бы я как воздухом наверно,
ценил бы, понимал, гордился бы тобой.
но нет тебя, и никогда не будет,
и угасает от беды рассудок мой.
Красимир Георгиев
Болгарские поэты
?ОТИВАТ СИ ГОДИНИТЕ БЕЗСЛЕДНО...” (?МОИ ГОДА БЕССЛЕДНО ИСЧЕЗАЮТ...”)
Александър Вутимски (Александър Коцев Вутов, 1919-1943 г.)
Александър Вутимски
ОТИВАТ СИ ГОДИНИТЕ БЕЗСЛЕДНО...
Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.
И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше – бях радостен,
когато ти тъгуваше – аз страдах.
Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.
Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.
http://www.stihi.ru/2012/12/11/42
Уходят годы безвозвратно,
А ты всё не идёшь, тебя всё нет.
А люди умирают и родятся,
закат сменяет солнце на рассвет.
Тебя мне не хватает в днях угасших,
Твоей улыбки, добрых ясных глаз.
Когда б, смеялась ты, я б веселился,
страдала бы, был рядом в этот час.
Когда б жила ты рядышком со мною,
мне б целый свет был радостен и мил.
Но нет тебя, и грусть течёт рекою,
Ты не идёшь, и нет для жизни сил.
Тобой дышал бы я как воздухом наверно,
ценил бы, понимал, гордился бы тобой.
но нет тебя, и никогда не будет,
и угасает от беды рассудок мой.
Красимир Георгиев
Болгарские поэты
?ОТИВАТ СИ ГОДИНИТЕ БЕЗСЛЕДНО...” (?МОИ ГОДА БЕССЛЕДНО ИСЧЕЗАЮТ...”)
Александър Вутимски (Александър Коцев Вутов, 1919-1943 г.)
Александър Вутимски
ОТИВАТ СИ ГОДИНИТЕ БЕЗСЛЕДНО...
Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.
И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше – бях радостен,
когато ти тъгуваше – аз страдах.
Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.
Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.
http://www.stihi.ru/2012/12/11/42
Метки: